Тя го погледна.
— Мистър Ърл, на тях не им пука за чернокожо момиче. Нищо няма да попитат. За тях няма значение.
Ърл нищо не отговори. Що се отнасяше за полицейското управление в Блу Ай, вероятно беше права.
— Мадам, тъй като това се е случило извън града, по случая ще трябва да работят щатските детективи. И аз ще се погрижа работата да бъде свършена. Ще хванем онзи, който го е направил. Независимо кой е той. Разбрахте ли? Кълна се в живота си, ще разрешим този случай.
— О, господи — отново каза жената, мачкайки хартиена кърпичка по съсипаното си лице.
— Мисис Паркър, знам, че сега ще ви бъде трудно, но искам да ми отговорите на два въпроса или може би на три, за да започнем с работата. Опитайте се да ми отговорите, за да помогнете на момиченцето си.
Тя нищо не каза.
— Инициалите Р.Дж.Ф. говорят ли ви нещо?
— Не, сър.
— Окей. А сега в колко точно излезе и къде щеше да ходи?
— Беше вторник вечер. Преди четири дена. Отиде на среща в църквата. Това е всичко. Никога повече не се върна.
— Сигурна ли сте, че е стигнала дотам?
— Пасторът каза, че е била там.
— За какво беше тази среща?
Жената го погледна и Ърл, който имаше инстинкт за подобни неща, си помисли, че е доловил нещичко.
— Просто среща. Нали разбирате, мистър Ърл, среща на паството. За Господа.
Той си записа: „Среща? Каква? Кой е бил там?“
— След това си е тръгнала жива и здрава?
— Да, сър. Тръгнала е пеша за вкъщи.
Ърл погледна надолу по улицата. До църквата не беше повече от две преки. Боже, тя е била отмъкната от същата тази улица!
— Мистър Ърл, къде е сега детенцето ми? Нали не е още там?
— Да, мадам, страхувам се, че е. Трябва да изчакаме, докато дойдат детективите от Форт Смит. Изглежда, днес е извършено и друго престъпление. Обир. Има неколцина убити. Казват, че едно лошо момче от тукашните околности го е извършило.
— Боже, боже — каза жената.
Точно се готвеше да я попита за приятелите, когато пастор Хеърстън паркира старата си кола.
— О, сестро Люсил — проплака той, — о, Исусе, помогни ни, Исусе, помогни ни.
Пасторът се втурна към нея, същото направиха четири-пет едрогърди обезумели негърки и Ърл се дръпна настрана, когато започна ревностно оплакване.
Докато пълната тежест на тъгата се стовари върху му, Ърл излезе от града в западна посока по шосе 8 в посока Нънли, където се редяха хълмисти пасища, зелени и чудесни. Този път го преведе покрай лятната къща на Шефа Хари Етъридж, „Маунтинтоп“ и двете каменни колони, които крепяха портата от извити железа и свидетелстваха колко е важен Шефа Хари в света. И затова как е израснал във Вашингтон по време на множеството си мандати в Конгреса. Ърл можеше да види как пътят се извива нагоре по хълма към двора на Шефа Хари, който всъщност лежеше от другата му страна. Но всичко беше спокойно. Шефа Хари се беше върнал във Вашингтон или може би в къщата си във Форт Смит и не се виждаха признаци на живот от другата страна на оградата.
Ърл се информира за новостите от радиостанцията: просто обаждания от пътни блокади, но нямаше доклади. Никой не беше виждал Джими или Бъб.
— Централа — най-накрая се включи той, — тук е едно четири, намирам се в квадрат сто седемдесет и шест на път за жилището на Пай в Източен Полк.
— Ясно, сто и четвърти, кола едно четири.
— Ало, централа, чу ли се нещо, кога следователският екип ще пристигне в квадрат сто тридесет и девет край шосе 71?
— Мисля, че сега са свършили във Форт Смит и ще бъдат в квадрат сто седемдесет и седем към шест. Малко са поуморени. Тежък ден.
— Самата истина. Централа, обади ми се, ако заковете Джими, защото искам да се върна при моя сто тридесет и девети квадрат.
— Окей, Ърл. Успех.
— Сто и четвърти, край.
Нънли се състоеше само от няколко магазина и дъскорезницата на Майк Лоугън встрани от пътя, но след него се намираше ранчото Лонгейкър. Той зави наляво, мина покрай голямата къща и пое назад по един черен път през пасищата, където пасеше най-голямото стадо говеда в Западен Арканзас и дебелееше за ножа само след четири месеца. Къщата, която мисис Лонгейкър беше построила за сина и снаха си, които бяха загинали при автомобилна катастрофа в Ню Орлеан и по тази причина никога не се нанесоха, представляваше сладникава фантазия. Майчината мечта за прекрасно гнездо за любимия син и неговата жена, където да живеят, докато го подготвят да поеме семейната собственост. Но не беше писано да се случи.
Сега пред нея стояха полицейска кола и кадилакът на дамата. Един заместник-шериф на име Бъди Тил се беше облегнал на калника.
— Здрасти, Ърл.
— Бъди. Не си ли малко извън района си?
— Шерифът сметна, че няма да е лошо да постави пост, в случай че Джими се върне. Бога ми, ако се върне, ще съм готов. — Той стрелна палец към задната седалка на патрулката. Ърл надникна през прозореца и разпозна старото си другарче от войната — автомата „Томпсън“. Този не беше военното изпълнение, но въпреки това забеляза кръгъл пълнител за петдесет патрона и вертикалната предна ръкохватка под оребрената цев с компенсатор. Точно както автомата на Ал Капоне!