— Бъди, понякога ме плашиш — каза Ърл. — Ако Джими успее да мине през петдесет барикади по протежение на седемдесет мили, зная, че ти няма да можеш да му попречиш. Така че защо не прибереш това нещо в багажника, за да не нараниш някого?
— По дяволите, Ърл, откакто получи тоя проклет медал, си мислиш, че всички останали хора са прости и можеш да ги командориш.
Ърл никога не споменаваше медала и се дразнеше, когато му го натякваха. Но овладя пристъпа на гняв, който усети, и заговори настоятелно с дрезгавия си властен глас.
— Свършил съм достатъчно работа с тия пушкала през войната, за да зная, че с тях не се стреля толкова лесно. Подскачат като бесни. Не искам да нараниш някого. И ти също не го искаш. А сега го прибери в багажника и тръгвай по пътя, защото смяната ти дойде. Ако шериф Джекс попита защо, кажи му, че аз съм ти наредил.
Бъди раздразнено направи това, което му беше казано. Ърл се качи на верандата и почука веднъж.
— Ърл, слава богу.
— Здравей, мис Кони — каза той.
Кони Лонгейкър произхождаше от Балтимор. Беше срещнала Ренс Лонгейкър на изток, омъжила се за него и бе дошла тук и направи окръг Полк и най-голямото му стадо едър рогат добитък свой дом. Тя и Ренс живееха като махараджи на най-красивото място в целия окръг Полк, докато преди няколко години Шефа Хари не купи планината. Но Кони Лонгейкър никога не можа да се отърве напълно от смъртта, която я преследваше като досадно черно кученце. Ренс почина на четиридесет и осем, а миналата година единственото й дете Стивън умря на двадесет и осем заедно с бременната си жена. Толкова много смърт: но жената малко над петдесет все още бе красива по един горд източен маниер, който никой в окръг Полк не можеше твърде да определи.
— Накара ли този ужасен троглодит да си тръгне?
Ърл не беше сигурен какво точно значи троглодит, но схвана същността на въпроса.
— Да, мадам. Сега пое надолу по пътя. Как е Иди?
— О — гласът й утихна. — Разстроена.
— Аха.
— За бога, Ърл, какво се случи?
— Мис Кони, не мога да кажа. Джими, той… ох, Джими, не можеш да разбереш какво го е прихванало.
— Ърл, никога не съм вярвала твърде в Джими. Достатъчно съм стара, за да надникна зад едно красиво лице.
— Никога не е имал баща.
— Да, Ърл, зная. Но всички винаги използваха това, за да извиняват Джими. Много момчета нямат бащи, но станаха хора.
— Трябваше да направя повече за него. Можех да направя повече. Но имам моя собствен син.
— Ще го хванат ли?
— Да, ще го хванат. И ще го накарат да си плати. Ще трябва да плати. Няма друг начин.
— Така и трябва. Съжалявам бедния му братовчед.
— Бъб обича Джими прекалено много. Лесно е да се обича Джими, но е опасно. Това не беше твърде добър ден за Арканзас — добави той. — Намерихме едно бедно цветнокожо момиче на север от града. Някой наистина добре го е подредил.
— О, боже. Коя е?
— Шайрил Паркър.
— Познавам Шайрил. Познавам и майка й. О, Ърл, това е ужасно.
Изглежда, новината силно нарани мис Кони.
— Горките хора — най-накрая каза тя. — Май неволята никога не ги оставя.
— Със сигурност животът им не е пикник.
— Предполагам някое черно момче?
— Надявам се. Обаче не знам, мис Кони. Стават някакви глупости и това ме обърква.
— Ърл… Той се обърна.
— Скъпа, не биваше да ставаш — каза мисис Лонгейкър.
Ърл погледна Иди Уайт Пай с колкото може по-безизразно лице. Не беше емоционален тип, но и той имаше чувства. Просто ги прибра и ги закова с няколко пирона, за да ги задържи там.
Иди беше гадже на Джими Пай от 1950, когато Джими изведе гимназиалния отбор на Блу Ай до второто място в щатското футболно първенство. Тя вероятно беше най-красивата млада жена, която някой някога бе виждал в окръг Полк. Баща й загина по време на войната няколко седмици след десанта в Нормандия, задушен от германски „Тигър“ в някакъв френски плет. Майка й сама я отгледа, въпреки че Иди не се нуждаеше от много отглеждане. Още от самото начало си беше наред. Прякорът й бе Снежанка, защото напомняше на мнозина за нея. Джими беше нейният очарователен принц. А той умееше да бъде очарователен, когато не беше див.
Ърл я погледа за малко, попивайки образа й, и още по-дълбоко зарови чувствата си, забивайки три или четири нови пирона в капака.