Ърл само можа да поклати глава от смайване.
— А сега имам една бъркотия — продължи Джими — и трябва да я оправя. Трябва да спася Бъб. Можеш ли да ми уредиш сделка?
— Най-добре е просто да дойдеш и да се предадеш.
— Ърл, ето каква е сделката. Ще се призная за виновен в предумишлено убийство и ако щатът иска, може да ме изпържи. Вероятно ще го направи. В замяна на моето признание Бъб може би ще получи съучастие във въоръжен грабеж или в най-лошия случай непредумишлено убийство. Ще излезе след година или нещо такова. Също така никакъв затвор със строг режим, а някой от онези, където се работи във ферми, така че никой да не го закача.
— Не мога да ти уредя тази сделка, без да говоря с окръжния прокурор на окръг Себастиан. Най-добре за теб ще бъде мирно да се предадеш на първия полицай, когото видиш, и му кажи, че си извършил всички убийства. Аз ще се обадя на Сам Винсънт оттук и…
— Не! — кресна Джими. — По дяволите, Ърл, тия момчета са заредили патрони за мечки. Имат автомати, пушки помпи, карабини за елени и кучета. Аз убих ченге. Те искат кръв. Ако изляза с вдигнати ръце, бога ми, ще свърша на дисекционната маса с центове на очите до някакъв заместник-шериф позьор, който се хили в камерата и си мисли колко известен е станал. Бедният Бъб също!
Разбира се, Джими беше прав. Ърл го знаеше. Прекалено много горещи глави с оръжия, твърде много възможности за недоглеждане и грешки. Замисли се за глупака Бъди Тил с големия автомат „Томпсън“ и пълнителя за петдесет патрона, който умира от желание да побеснее и сам да се направи на щатски герой. Мъжът, който пречука Джими Пай! Джими със сигурност ще умре, бедният Бъб вероятно, както и гражданите, които случайно се окажат наоколо. Мамка му, Джими, за какво направи това?
— Мистър Ърл, ще се предам на теб! Можеш да сложиш и на двама ни белезници. Моля, моля, моля, дай ми минутка с Иди след това. За последно с нея и ми обещай, че ще се обадиш на Сам и ще помогнеш на Бъб. Зная, че е прекалено, но те моля, Ърл. Моля те, мистър Ърл, зная, че си добър човек, помогни ми да оправя кашата, която забърках…
— Как, по дяволите, ще се добереш дотук?
— Лесно ще стигна. Няма да тръгнем, преди да се стъмни, а аз познавам черните пътища като петте си пръста.
— Джими, никой друг не трябва да умира! Разбираш ли? Кълнеш ли се?
— Заклевам ти се, Ърл. Заклевам ти се. Вече съм обмислил как ще го направим. Ще се срещнем в десет. Кълна ти се.
Мрачни мисли обзеха Ърл. Това изобщо не му харесваше. Джими премина границата и човек не можеше да му дава привилегии. Това беше в разрез с толкова много принципи. Бъди непреклонен, каза си той. Живей по собствените си правила. Имаш си правила и сега живей според тях.
Но Лени Пай, таткото на Джими, умоляваше Ърл да се грижи за момчето му, да му помага. Можеше ли да се откаже от това?
Беше дал думата си на Иводжима и то не беше нещо, от което можеше да се откаже и да прокълне собствената си душа.
— Има една житна нива малко преди Уолдрън. Може би на десет или дванадесет мили — каза Джими. — Вдясно от шосе 71.
— От коя страна на Боулс?
— Откъм Форт Смит. Малко след Боулс. От дясната страна, идвайки нагоре. След планината.
Ърл беше прекарал последните десет години на шосе 71.
— Зная я.
— Там има път през нивата. Ще паркирам навътре, може би на сто ярда или малко повече.
— Не, аз ще вляза пръв, Джими. Искам да те видя да се приближаваш и да те осветя с прожектора. Ще слезеш от колата с вдигнати ръце. И Бъб също. Ще ми покажеш оръжията ви и след това ще ги хвърлиш на земята.
— Окей, мистър Ърл. Това изглежда честно. В десет.
— В десет. Ако ти се нахвърлят или те подгонят, ще вдигнеш ръце, разбра ли? Никой друг не трябва да умира!
— Кажи на Иди, че я обичам.
— Ще я заведа в града да чака. Вас двамата ще ви отведем в Блу Ай. Ще бъда с вас през целия път.
Джими затвори.
— Изглежда, се опитва да поправи онова, което е надробил — отбеляза Ърл.
Той погледна към Иди, която се беше върнала при прозореца. В далечината можеха да видят Бъди Тил със скръстени ръце, който дъвчеше дълъг стрък трева и се облягаше на предния капак на колата си.
Ърл вдигна слушалката и няколко пъти натисна вилката.
— Централа.
— Бети, Ърл съм, обаждам се от имението „Лонгейкър“.
— Защо си там, Ърл?
— Какво се чува?
— Цветнокожите се вълнуват заради бедното малко момиче. Ругаят по телефона. Тия хора наистина много приказват. Говори се и за Джими Пай и какво е направил. Обаче на черните не им пука за него. Грижа ги е само за техните, точно както всички хора.