— Говори ли се за Иди и мис Кони?
— Хората се чудят как ще го понесат, когато Джими получи наградата си. Съжаления, много съжаления. Състрадание и празни приказки. И малко за теб, Ърл.
— За мен?
— Ърл, ти си силен мъж, но има нещо, което не говори добре за теб. Мислят, че си твърде арогантен, откакто президентът Труман окачи тази лента на врата ти. Говорят, че ако си бил по-строг с Джими, когато беше малък, нямаше да излезе такъв. Говори се… Ърл, държиш ли да чуеш това?
— Предполагам.
— Говори се, че това ще ти се отрази добре, защото ще запееш друга песен. Опита се да измислиш живот като приказка за Джими и бедното момиче, която може би не го обича толкова, както ти разправяш на всички. Ти и мис Кони се събрахте и съчинихте приказка, а изобщо не знаете какво става в действителност.
— И какво е то?
— Пай са боклуци и винаги ще бъдат такива. Да се смесва боклук с качество е също толкова грешно, колкото бялото с черното. Не е писано да се случи и ето ти последствията. Ърл, колкото си на моменти умен, понякога си голям тъпак.
— Добре, Бети, благодаря ти.
Той затвори. Нямаше новини или поне нищо, което да не бе усетил или подозирал преди това. Важното беше, че Бети нямаше да му разиграе това представление, ако току-що го бе чула да говори с Джими. Била е твърде заета да подслушва другите. Поне се почувства в безопасност. Ако шерифът и картечарите му се появяха, когато Джими пристигне, можеше да стане катастрофа.
Той отиде при Иди, която просто си седеше и гледаше втренчено през прозореца.
— Добре ли си?
Тя се усмихна и постави ръка на китката му.
— Да, мистър Ърл, добре съм.
— Някои разправят, че аз и мис Кони сме се опитали да ви измислим живот на теб и Джими по наш вкус. Никога не съм се замислял за това. Ако е така, извинявай. Опитвах се да помогна. Понякога, когато помагаш, нещата се влошават.
— Мистър Ърл, ти направи това, което сметна за най-доброто.
— Заклех са на Лени Пай, че ще помагам на момчето му. За това беше всичко. Отидох твърде далеч.
— Мистър Ърл, Джими вече не е дете. Той е на двадесет и една. Сам е решил. Но има дарба да продава. Аз купих, защото исках. Като изключим бедните хорица в магазина, може би за нас всички тук в окръг Полк това е най-доброто. Сега всички ще получим възможност да започнем отначало.
— Това е много разумен начин да гледаш на случилото се. Добре ли си? Защото ще тръгвам. Трябва да мина и на други места преди вечерта. Аз ще…
— Ърл?
— Да?
Той съзнаваше, че никога преди не го бе наричала така. Това го накара да изпита леко неудобство.
— Ърл, ако бях на твое място, щях да повикам колегите си. Ако Джими само трепне, щях да ги накарам да застрелят това момче като куче. И Бъб също. Ърл, не му вярвам. Честно, пред Бога, изобщо не му вярвам.
— Иди, трябва да дам на момчето възможност. А като за капак, аз не вярвам на собствените си колеги. Може да започнат да стрелят без никаква причина. Мога да се справя. Само гледай.
— Ърл, мис Кони би ти казала, че думата, дадена на един убиец, нищо не значи. Внимавай, мистър Ърл. Това е най-важното.
— Това е най-добрият начин — отговори той. — Усещам го със сърцето си. Можем да уредим нещата по най-добрия възможен начин и после ще идем да потърсим кой уби бедното малко негърче.
Странна светлина се появи в очите на Иди. Никога преди не я бе виждал там. Беше го зяпнала с такова възхищение.
— Ърл, мис Кони каза, че няма човек, който да носи по-голяма част от света на плещите си от теб. И ще го носиш със себе си, докато свършиш работата както трябва. Къде отглеждат мъже като теб? Аз никога не съм срещала такива.
— По дърветата с хиляди. Не си го слагай на сърце. Все още си млада. Сега ще срещнеш колкото искаш. Предстоят ти много великолепни неща.
Тя го гледаше така, както никога преди това не бе виждал да го гледа. Беше късният следобед на един много дълъг ден. Лицето й беше спокойно, сериозно и красиво на ведрата светлина. Беше толкова млада. Никога преди не си бе позволявал да я гледа. Беше нечия дъщеря и чужда съпруга. Най-красивото момиче в окръга и какво от това? Беше женен за добра жена, имаше син, отговорности, от които свят да ти се завие, и един проклет дълг, който никога нямаше да свърши.
— Ърл — каза тя.
Забрави, каза си той. Махни го далеч от себе си и забрави.
7.
ПОНЯКОГА КОПНЕЖЪТ по уискито беше толкова осезаем, че причиняваше болка. И тази нощ беше такава. Лежеше в леглото и слушаше топлия пустинен вятър и тихото равномерно дишане на жена си. В стаята надолу по коридора спеше дъщеря му. Той си мечтаеше за уиски.
В уискито се криеше краят на болката. То размиваше образите на момчета, простреляни в червата, които плачеха за мама, а мама я нямаше. Там беше само сержант Суагър, който крещеше „Санитар!“ с пълно гърло, докато обсипваше оризищата с огън от своята карабина М–16. Уискито пропъждаше вонята на селата, след като фантомите ги бяха покрили с напалм. Странната смес от изгоряло месо, опърлена слама и пържени лайна на водни биволи. В уискито изчезваше отсъствието на чувства, когато откатът го удряше по рамото, а пушката отскачаше назад и кръстчето на оптиката се присаждаше върху човек, който беше много далече. Сега той ужасяващо се променяше, стойката му се нарушаваше от смъртта, която идваше в комплекти от по 173 грейна, изстреляни с 2650 фута на секунда. Понякога хората залитаха, понякога на секундата падаха като парцалени кукли. Но винаги замираха завинаги.