В уискито изчезна и тази история:
Събуди се късно, долу цареше голяма бъркотия, звучеше почти като купон или събрание. Той премигна, за да прогони съня от очите си, объркан и леко уплашен.
— Тате — повика той. — Тате?
Отвън спря друга кола и после още една. Той беше по долни гащи и тениска с Дейвид Крокет18, която получи, след като изпрати петдесет цента и шест капачки от джинджифилова бира в Чикаго. Минаха седмици, преди да пристигне, и той я носеше ден и нощ. Беше на девет. Чу на долния етаж майка си да плаче, после стъпките на мъж по стълбището. Чу поскърцваща кожа, хлътването на дюшемето, острото скърцане на стълбищния парапет. Всичко това му беше познато от хилядите пъти, когато баща му се връщаше късно, както винаги правеше, оставяйки понякога денят на дълга да се разтегне до осемнадесет или двадесет часа. Но в стъпките имаше тежест, която знаеше, че не принадлежи на баща му. Той седна в леглото, когато мъжът влезе. Беше някакъв щатски полицай. Щурците отчаяно цвърчаха в тъмнината пред отворения прозорец. Вън цареше ясна нощ, проблясваща от светлините на звездите.
— Ти си Боб Лий, нали? — попита мъжът с униформата на татко му: шапка с плоска периферия и заоблен връх, която не беше съвсем каубойска. В кобура имаше голям револвер, който също не беше съвсем каубойски. Той стоеше на прага като силует, а светлината зад него беше ярка.
— Да, сър — отговори детето.
— Боб Лий, мога ли да вляза? Трябва да говоря по мъжки с теб.
Боб кимна. Знаеше, че нещо не е наред. Още една полицейска кола спря пред къщата.
— Аз съм майор Бентийн. Синко, сега ще трябва да се държиш като мъж — му каза мъжът в униформата на татко му.
— Какво имате предвид?
— Синко… синко, тази вечер баща ти беше убит при изпълнение на дълга си. Сега е на небето, където накрая отиват всички войници, полицаи и хора, които изпълняват дълга си.
— Какво е дълг? — попита Боб.
— Не мога да ти го обясня. Дори аз не зная. Това е, заради което необикновени хора като баща ти живеят — каза майорът. — То е най-доброто, което човек може да има. Затова баща ти е герой. Това е…
Но мъжът спря и Боб видя, че и той плаче…
Сега Боб поклати глава. Този едър полицай, ревящ в тъмното за смъртта на баща му, опитвайки се отчаяно да прояви мъжество, беше толкова сразен от горчивото безсмислие на смъртта, че нямаше никакъв шанс.
Това беше спомен за уиски. Иска ти се да напоиш този шибан спомен в кехлибарена течност, която изгаря езика, докато се спуска по хранопровода и изпраща сияйна вест за надежда и любов към далечните участъци на тялото ти и вцепенява съзнанието ти с жуженето на алкохолното блаженство. Уискито беше за това — да убива онези отчаяни черни спомени, които щом излязат от скривалището си, щяха да се опитат да те убият, както този се опитваше да направи с него.
Боб седна в леглото. Радваше се, че в къщата няма уиски, защото ако имаше, знаеше, че ще го сграбчи и ще се удави в него, пропадайки толкова дълбоко, че няма да има измъкване. Едва успяваше да си поеме дъх.
Стана — един висок, слаб и силен мъж, посивяващ, но все още с дарбата за безшумни движения и лице известно с това, че отразява много малко. Беше спал сам толкова дълго, а сега вече не беше сам в леглото. Той погледна към нея, която кротко спеше под завивките — една толкова красива жена. Кой би си помислил?
Той се промъкна надолу по коридора и отвори тъмната врата към следващото помещение, за да чуе детското дишане. Запали лампата. ИКИН4 беше свита на кълбо, а малкото й носле нежно потреперваше. Тя се размърда, обезпокоена от светлината. Изглеждаше така, сякаш беше направена от шоколад — едно влажно съвършено малко същество. Широките й клепки покриваха големите очи. Извитите й мигли бяха толкова съвършени, колкото ресните на покривчица. Малкото й носле стърчеше над съвършения овал на устните. Тя потърка с ръка окото си, потръпна от някакво животинско задоволство, бръсна малко коса от лицето си, придърпа одеялото по-плътно около себе си и без съмнение сънуваше коне. Зачуди се дали някога ще бъде същата мистерия, каквато беше баща му за него. Надяваше се не. Боб загаси лампата, наведе се над нея, целуна гладката й буза нежно и почувства озарение по-силно отколкото това на уискито и много по-истинско.