Имаше един последен къс хартия. Боб го вдигна с любопитство. Отне му известно време, за да го разбере. Това беше последната страница от нещо, което може да е било доклад от аутопсия или протокол от разпит на свидетели. Всъщност в левия горен край още имаше останки от други листа, хванати с телбод, които са били скъсани. Боб разбра, че това е било нужното, клинично, възмутително безстрастно и разточително професионално описание на раните, които баща му бе получил. Едно копие е било изпратено на майка му и когато тя е разбрала значението (Боб предположи, че е пишело нещо като „транслатерално проникване под лявото зърно под ъгъл 43 градуса спрямо гръдната кост и катастрофални увреждания на лявата сърдечна камера“), тя просто не е могла да го понесе и е скъсала и унищожила страниците. Защо обаче тази е оцеляла? Не можеше да предположи. Нямаше обяснение. Може да се е върнала и да я е извадила от боклука и изпълнена с угризения, я е прибрала в кутията. В този момент беше поставено началото на нейния тъжен упадък. Тя нямаше да живее още дълго, смазана под тежестта на скръбта и съжаленията и накрая алкохолизма.
Така че само тази страница бе останала. Боб й хвърли едно око и видя, че е непълен списък на веществените доказателства, отнасящи се до балистичната експертиза по време на процеса или аутопсията. Тъй като разбираше доста от тези неща, се зачете и видя какво са открили детективите от щатската полиция на местопрестъплението.
1) Пистолет „Колт калибър .38 модел «Супер Говърнмънт», сериен номер 2645, чирени от еленов рог, в пълнителя са останали четири патрона.“ Това беше пистолетът на Джими, отличен, бляскав автоматичен „Колт“, стрелящ с високоскоростни патрони с голяма проникваща сила, предназначени само за убиване. Много професионален избор.
2) Четиринадесет гилзи с маркировка на дъното „Колт .38 Супер — ВВ“ — от изразходваните патрони на Джими по време на битката, което означаваше, че е стрелял четиринадесет пъти, презаредил е веднъж и почти е бил изпразнил пълнителя, когато баща му го е елиминирал. Това момче е било стрелец. Боб се зачуди кой от четиринадесетте куршума е бил смъртоносният и дали баща му е бил улучен рано или по-късно. Поклати глава. Обзе го мимолетното желание да може да се протегне през времето и да отклони куршума или поне малко да подобри мерника на Ърл при някой от по-раншните изстрели. Кой знае колко различно би могло да се развие всичко? Но не, Джими е изстрелял последния си куршум. Убил е Ърл, въпреки че Ърл е убил него.
3) „Смит & Уесън“, модел „Спешъл“, 1926 г., калибър .44, сериен номер 130465, с шест неизстреляни патрона „.44 Спешъл“ в барабана. Револверът на Бъб, предположи Боб. Неизползван. Не беше дал нито един изстрел.
4) „Колт Трупър“ калибър .357 магнум, сериен номер 6351 с три неизстреляни патрона в барабана и три празни гилзи.
Оръжието на баща му. Боб беше виждал баща си веднъж седмично да чисти тази голяма машинария и след всяка стрелкова тренировка. Всъщност повечето от спомените за баща му бяха свързани с огнестрелни оръжия — как го учи да стреля, как да ловува, как да почиства, да се грижи и да уважава оръжието. Това бяха уроци, които никога не забрави.
5) Шест гилзи с маркировка „Ремингтън .357“. Баща му беше презаредил. Скоростно зареждане под тежкия огън на тип с полуавтоматичен пистолет и изобилни муниции. Добра работа, помисли си той. Най-добрата възможна.
На листа оставаше само един надпис. Потискащото му значение беше: „Извадени куршуми“. Знаеше, че става дума за куршуми, извадени от труповете. Последната връзка на съдебния лекар с физическия механизъм на смъртта.
Имаше ли смелостта да продължи да чете? С въздишка откри, че има. Вписани бяха „три веществени доказателства“, което ще рече тела, и под всяко от тях бяха изредени извадените куршуми. Нищо не го изненада, освен дето научи, че в тялото на Бъб имаше куршум от пистолета на Джими, вероятно изстрелян в стреса на битката. Произшествие от приятелски огън, каквито се случваха тревожно често по време на престрелки.
Накрая зачете за куршумите, извадени от баща му.
Бяха общо три.
„Два (2) деформирани (невъзможно е да се определи калибърът) куршума с медна ризница, тежащи 130,2 и 130,1 грейна.“
После: „Един (1) деформиран (невъзможно е да се определи калибърът) куршум с метална ризница, тегло 109,8 грейна.“
Боб гледаше този ред не съвсем сигурен какво чете, след това го прочете отново и после още веднъж. Текстът не изчезна. 109,8 грейна.