Ред пристига в десет и паркира сивия си Мерцедес S600 на улицата, където няма да бъде разбит, откраднат или дори докоснат, нито пък ще получи фиш за глоба. Той винаги кара сам, наслаждавайки се на усамотението през краткото си пътуване към центъра от семейния си комплекс на „Клиф Драйв“ над Форт Смит и освобождавайки съзнанието си за задачите през деня. Обаче е предшестван от двама големи професионалисти в черен „Шевролет Каприс“, на които щатът Арканзас е разрешил да носят полуавтоматични пистолети „ЗИГ-Зауер“ Р229 калибър .40 в кобури под саката си. Те са корави, спокойни, решителни и отлични стрелци. И двамата носят бронежилетки „Кевлар Секънд Ченс“, способни да ги предпазят от всички пистолетни куршуми и повечето за пушки-помпи. Те никога не се отдалечават много от Ред.
Ред не казва „здрасти“ на Нанси, защото няма никаква Нанси и никой не може да си спомни или се интересува кой знае колко дали някога е имало. Той отива в задното помещение, където закача скъпото си палто, сяда зад писалище от излишъците на флота и започва да пие черно кафе от пластмасови чашки от бара, докато нескончаем поток от молители, помощници, подлизурковци, момчета за поръчки, пратеници и повиканите минават и застават пред него за присъда или възлагане на работа. Тук получава отчетите от деветнадесетте заложни къщи, неговите седем порномагазина в района на голям Форт Смит, от дилърите си на хероин и районите, където има право да шитка крек20, разположени главно в негърските квартали на града. От шестте си бардака и седемте си провинциални игрални свърталища, разположени отвъд река Оклахома, и диаманта в неговата нощна империя — клуба за джентълмени „Чоктау“ в Холдън, Оклахома, на пет мили западно по шосе 64. Там селяндурите плащат пет долара куверт, седят, пиейки прескъпа бира, и пъхат еднодоларови банкноти между силиконовите цици на стриптийзьорките, които трябва да дават четиридесет и пет цента от долара на шефа.
Неговите биячи и районни командири идват на доклад с лоши или добри новини. Обикновено са добри. От време на време Ред трябва да заповяда сурови наказания за някое нарушение. Не е приятна задача, но необходима и такава, пред която той никога няма да трепне. Тук провежда, когато е необходимо, срещите с Арман Джиленти, криминалния бос на Литъл Рок и Хот Спрингс, или с Джек Дийгън, който днес управлява Канзас сити. Понякога и с Кармен Сен Анджело от организацията в Ню Орлеан или с Текс Уестуд от Далас.
Говори се, че Ред държи на старото помещение в задната част на вехтия бар и на билярдната зала, защото тук баща му Рей Бама е вършил бизнеса си и е изградил в по-малки мащаби блестящата организация, която Ред наследи след смъртта му (бомба в колата през 1975, извършителят не е задържан) и толкова енергично разшири.
Може би е вярно, а може би не. В други области Ред не прилича на човек, робуващ на сантименталности, и е известен надлъж и шир с хитрост, находчивост, упорство и жестокост, въпреки че комично глези трите си деца от първия брак и двете от втория. Въпреки това баща му за него е нещо като свята реликва — този блестящ корав мъж, който си е пробил пътя нагоре от калта на окръг Полк до висините на Форт Смит само за едно поколение, изграждайки империя. Но още по-важно, създаде визия, която ще осигури устойчиво развитие на империята. Ред го беше наричал пред двете си жени „селския Джо Кенеди“21.
— Е, ама ти не си Джон Кенеди — се беше озъбила първата му жена, — освен ако не става дума за курвалък.
— Никога не съм казвал, че съм — отговори Ред. — Просто казах, че няма да предам баща си.
На петдесет и една той е нисък и със здраво телосложение, с едва забележими лунички, къси и дебели пръсти, тъмносини очи, за които се говори, че могат да проникнат в лъжите на всеки, и плешивина, която суетно се опитва да прикрие, като носи червеникаворусата си коса подстригана късо по военному. Предпочита сиви раирани костюми, сини ризи със скрити копчета, червени вратовръзки (обикновено от „Брукс Брадърс“) и черни италиански мокасини. Носи златен „Ролекс“ и никога няма по-малко от 5000 долара у себе си в малки банкноти. Но с изключение на часовника не слага никакви други бижута. Не носи пистолет и никога не го е правил. Обичаше първата си жена и все още я обича, въпреки че се разведе с нея, когато тя леко остаря. Тя беше заела трето място в конкурса „Мис Арканзас“ през 1972. Обича новата си жена, която е на тридесет и седем, руса и наистина спечели второто място в конкурса за „Мис Арканзас“ през 1986. И това беше през годините, когато участничките в конкурсите за красота имаха истински цици, а конкурсите бяха по красота, а не за спасяването за китовете или за съпричастие с болката на бездомните и всички останали кекави либерални сиромахомилства, които съсипват Америка. Само попитайте Ред за това и той всичко ще ви обясни. Това наистина му е болно място.