Джими караше. Откъде, по дяволите, беше намерил колата? По дяволите, Бъб беше толкова сломен от любов, че когато стигна при затвора в Западен Форт Смит, не си направи труда да попита, а Джими не даде обяснения. Колата също беше страхотна красавица: един лъскав бял кабриолет „Феърлейн“ с автоматични скорости „Фордоматик“, който изглеждаше съвсем нов, сякаш току-що изкаран от магазина. Джими го караше като бог. Той разчисти авеню „Роджърс“, влизайки в насрещното движение, за да задмине по-бавните коли, весело натискаше клаксона и помахваше с увереността и сексапила на филмова звезда, щом някъде се видеха тийнейджърки.
Момичетата винаги махаха в отговор и това беше нещо, което леко объркваше Бъб. Джими беше женен. Женен бе за Иди Уайт, дъщерята на вдовицата на Джеф Уайт и легендарна хубавица. Защо на Джими му се иска да маха на чужди момичета? Всичко беше подредено по съвършен начин. Мистър Ърл намери работа на Джими в дъскорезницата в Нънли. Джими и Иди щяха да живеят извън Нънли в животновъдната ферма на покойния Ренс Лонгейкър. Мис Кони Лонгейкър, вдовицата на Ренс, каза, че могат да живеят там безплатно, ако Джими помага в карането на добитъка. Междувременно Джими щеше да научи занаят в дъскорезницата. Може да стане дори управител. Всички искаха да се получи.
— Виж тия момичета — каза Джими, докато задминаваше един „Понтиак“ комби. Четири красиви руси момичета, които приличаха на водачки на мажоретките, се усмихнаха, когато Джими се провикна:
— Хей, красавици, искате ли сладолед?
Момичетата се засмяха, защото Джими беше толкова красив и скандален и знаеха, че не мисли никому злото, обаче Бъб бе този, който забеляза, че са пресекли разделителната линия и един камион се носи към тях.
— Дж-Дж-Дж…
— Или на автокино? Можем да идем в „Скай Вю“ и да гледаме „Затворническа стръв“? — изкрещя Джими.
Камионът беше… Клаксонът на камиона изрева. Момичетата се разпищяха. Джими се засмя.
— Дж-Дж-Дж…
Само с едно мръдване на китката Джими завъртя волана, настъпи газта и с координацията си на атлет се стрелна в празното място между комбито вдясно и носещия се срещу тях със скърцащи спирачки и надут клаксон камион. Колата клекна и полетя напред.
— Ухааа! — пропя Джими. — Аз съм свободен човек!
Той зави на следващата пряка вляво, поднасяйки се в облак прах и камъчета, и пое обратно към центъра.
— Намери ми малко музика, Бъб Пай, стари приятелю.
Бъб хвана нещо познато, което поне притежаваше барабанния ритъм, от който беше сметнал, че братовчед му се нуждае.
— Това е негро — каза Джими.
— Ннне — най-накрая успя да изрече Бъб. — Това е бяло момче. Само звучи като негър.
Джими се заслуша. Наистина беше бял. Бяло момче с ритъм. Бяло момче с негър в себе си, изпълнен с пикня и сперма, горещ и опасен.
— Как се казва този бял?
Бъб не можа да си спомни. Беше нещо ново, някакво име, което не можеше да запомни.
— Не мога да се сетя. По дяволите — отговори Бъб.
— Е, тогава за нищо не ставаш — заключи Джими със старата си широка усмивка, която предаваше кодираното съобщение: изобщо няма значение.
Джими погледна часовника си. Изглежда, знаеше къде отиват. Бъб беше идвал във Форт Смит само няколко пъти и нямаше представа.
Много скоро Джими паркира.
— Точно пладне — отбеляза той.
Намираха се на оживения булевард „Мидланд“ точно срещу един супермаркет. „Ай Джи Ей Фуд Лайн“ пишеше на фирмата му. Това беше най-големият супер, който Бъб някога бе виждал.
По дяволите — каза Джими. — Виждаш ли, Бъб? Погледни всички тези хора как влизат и излизат като нищо от това място. И всички току-що са похарчили проклетите си пари за храна. Мамка му, момче, в тоя магазин трябва да има петдесет-шестдесет хиляди долара.
Бъб се чудеше за какво, по дяволите, говори Джими. Това изобщо не му хареса.
— Дж-Дж-Дж…
Но, мамка му, Джими имаше късмет.
Отвързаните кучета я намериха. Ърл ги чу да лаят диво.
— Тия кучета да не…
— Няма нищо да барнат — прекъсна го Поп.
— Тук, тук — извика Джед Поузи. — Мама му стара и баща му мечка, насам!
Задъхан, Ърл с мъка си пробиваше път нагоре между дърветата и бодливите шубраци. После излезе на нещо като сечище, където сянката изчезна и пълната убийствена сила на жегата се стовари върху му.