Ърл видя Джед застанал с бурно вдигащи се гърди до нанос шисти, където земята беше камениста и неравна. Слънцето жареше жестоко. От другата страна на шистите послушно седяха трите кучета и лаеха, за да прогонят дявола. Но сатаната вече беше идвал тук и бе свършил делото си.
Шайрил лежеше на едната си страна. Розовата й памучна пола беше усукана около хълбоците, гащичките й ги нямаше, а блузата й бе раздрана. Тя беше отвъд срама. Очите й бяха широко разтворени и мътни, кожата й сива, почти безцветна, покрита с прах. Тялото й бе станало тлъсто от подуването и тя приличаше на някаква балонна версия на самата себе си. Лявата страна на лицето й беше издута в огромна жълтеникава подутина, в която личеше цепнатина от съсирена кръв, където някой я бе ударил с камък. На един ярд встрани камъкът лежеше оцветен в черно.
— Вижда й се путката — каза Джед. — Мамка му, погледнете, можеш да й видиш путката.
Разбира се, че можеше, и Ърл погледна и видя нещо, което приличаше на черна каша от кръв по интимните части на детето, и на контузии и ожулвания. Бръмченето на мухите, вонята на гнило.
Ърл беше виждал смъртта във всичките й форми по време на три големи десанта на различни острови. Също така беше надхвърлил значително дела си в причиняването й. Но момичето изглеждаше толкова разнебитено и захвърлено, толкова осквернено от газовете, които го изпълваха. Зарязано на склона на един див хълм. Направо ти къса сърцето, помисли си той, което не би могло повече да бъде разбивано след дългия поход при отлива на Тарава и работата с огнехвъргачките на Сайпан и разстрелите от упор с автомати на толкова много от ония на Иво. Нито японец, нито американско момче бяха изглеждали толкова безполезни, толкова безсмислено похабени.
Лем Толивър звучно изплю тютюневата си плюнка.
— Тия негра! — каза той. — Какво причиняват на собствената си раса! Изобщо не е трябвало да ги водим тук. Мястото им е в африканската джунгла.
— Лем — прекъсна го Ърл, — разкарай тия момчета оттук и ги свали долу при колата ми. Искам да…
— Ей, Ърл — обади се Джед Поузи. Брат му се засмя. — Ей, Ърл, ще имаш ли нещо напротив, ако й скоча за едно безплатно? Мисля, че мога и аз да опитам, преди да я заровите. Тя няма да има нищо против. И със сигурност вече не е девственица.
Ърл удари Джед със свития си юмрук точно под ухото в посока челюстта с къс, злобен, напълно задоволяващ удар. Удари го толкова силно, че мъжът беше отхвърлен назад и докато падаше, си прехапа езика, отваряйки си ужасяваща рана. Кръвта започна да бълбука от устата на Джед и да потъмнява върху работния му комбинезон. Облак прах се вдигна, когато Джед се помята малко и после замря с едната ръка вдигната в знак, че се предава. Ърл пристъпи към него, като че искаше още да го обработи. Джед започна да пълзи назад на ръце и крака, а лицето му изразяваше страха, който един мъж изпитва, когато знае, че напълно го превъзхождат.
— Ърл, не го удряй повече — помоли Лъм Поузи.
— Разкарай това лайно оттук — обърна се Ърл към Лем. — Искам да се махне. Отиваш при колата ми и ще се обадиш по шибаното радио в Грийнудските казарми. Кажи им, че е извършено наистина кофти престъпление по членове 10–39. Искам следствената група да дойде колкото може по-бързо. И за всеки случай екипът криминалисти, ако нашето момче е оставило отпечатъци или нещо друго. Обади се на Сам Винсънт. Искам го тук като представител на прокуратурата. Той ще ми помогне да сложим този шибаняр на електрическия стол. Обади се на вашия шериф и му кажи, че искам хората му тук, за да подсигурят мястото и да го претърсят за доказателства. Звънни в съдебната медицина, защото ще имаме нужда от наистина внимателна работа по тялото. Лем, разбра ли?
— Разбрах.
— Поп, сега дай почивка, нахрани кучетата и ги заведи на сянка. Може да ни потрябват, за да видим дали ще могат да надушат миризмата на онзи, който е направил това. Поп, ясно ли е?
— Да, сър.
— Тогава върви.
Мъжете тръгнаха обратно надолу по хълма, като Лем Поузи помагаше на кървящия си брат. Ърл остана насаме с тялото.
Окей, момиченце, помисли си той, време е да поговориш с мен, така че да мога да открия кой ти причини това. И ти се кълна: ще го закова и ще гледам как се пържи на стола.
Ърл не беше Шерлок Холмс. Не беше като детективите по убийствата от големите градове. Дори не беше работил по убийство преди това. Различно от убийствата, в които самоличността на убиеца е известна от свидетели или знайни омрази. Това беше нещо съвсем друго: тяло, изоставено близо седмица. Истинска мистерия. Надхвърляше всичко, което Ърл някога бе опитвал. Но Ърл Суагър беше сериозен професионален полицай, посветен и може би дори обсебен от двамина господари: дълг и правосъдие. Съзнанието му беше толкова безкомпромисно, че можеше да види само един възможен изход от случилото се: екзекуцията на убиеца и докато това станеше, той щеше да чувства, че в стената на неговата вселена е взривен голям отвор. От него зависеше да го запуши.