Художникът трябва да е бил доста надарен. Наистина беше успял да придаде на портрета толкова жизненост, че съдията внезапно се почувства обезпокоен, сякаш се намираше в стаята на живо момиче, което всеки миг може да влезе и да завари неканения гост. Разтревожен от собствените си усещания, той сложи портрета на масата. Заслуша се известно време в трополенето на дъждовните капки, опитвайки се да проумее защо очите на момичето го бяха стреснали тъй необяснимо. Погледът му падна върху лавицата с книги. Надигна се и бързо отиде до нея. Съзнателно пропусна характерните заглавия за библиотеката на едно младо момиче от рода на „Изрядната домакиня“ и „Как трябва да се държи една истинска дама“. Повече го заинтересува колекцията на четирима поети романтици, тъй като протърканите ъгълчета на страниците показваха, че тя често ги е прелиствала. Тъкмо се канеше да постави томчетата обратно, когато се спря и се вгледа повторно в имената на авторите. Да, наистина и четиримата се бяха самоубили. Подръпвайки замислено мустаци, той се опита да разтълкува евентуалното значение на подобно откритие. След това прегледа останалите заглавия и по лицето му се изписа удивление. Всички принадлежаха към школата на даоизма и разкриваха диетични и други начини за лечение на болести и удължаване на живота, както и начините за алхимично приготвяне на еликсира на дълголетието.
Върна се отново до масата и се взря в малкия портрет, приближавайки го максимално до свещта.
Сега вече го осени прозрение. Явно хроничната сърдечна недостатъчност е била причина клетото момиче да се е ужасявало от възможността да умре младо. Да изчезне от този свят, преди още да е живяла истински. Този кошмар я бе подтикнал да търси утеха в творбите на четиримата безнадеждни, уморени от светска суета поети.
Очите й бяха жадни до хищност, ала жадни за живот. И именно този неудържим порив привличаше наблюдателя към портрета, сякаш тя отчаяно искаше да изсмуче и неговия жизнен сок.
Сега вече магистратът проумя защо беше сложила портрета в чекмеджето на тоалетката си: за да може всеки ден да го сравнява с отражението си в огледалото и да търси нови признаци на влошаващото се здраве. Трогателно, наистина!
Нейното пристрастие към сливовите клонки беше съвсем естествено. Малките бели цветчета, избуяли от неугледната, сякаш изсъхваща клонка, бяха традиционен символ на пролетта, когато спящата дотогава жизнена сила възкръсва отново и отново. Съдията се приближи към шкафчетата за дрехи и отвори най-горното. Увери се, че на повечето от грижливо сгънатите й дрехи е втъкан или избродиран този мотив. Наля си чаша чай и жадно я изпи. Свали шапката си и я сложи на масата до меча. Събу и ботушите, за да се изтегне удобно върху леглото, макар и все още облечен в кожуха. Заслушан в монотонното барабанене на дъждовните капки, се опита да заспи, ала портретът на мъртвото момиче постоянно се мержелееше в съзнанието му.
— Приемам, че тези сливови цветчета са наистина малко простовати, но защо да не допаднат някому именно заради това?
Стреснат, съдията отвори очи и се надигна в постелята си. В мъждивата светлина на свещта видя, че е сам в стаята. Тихият глас беше прозвучал в съня му. Това беше същият въпрос, който според него напираше от изображението на портрета. Затвори решително очи и се остави на приспивния дъждовен ромон. Скоро умората надделя и той се унесе в дълбок сън.
Събуди се, когато Йен го бутна по рамото. След като се измъкна от леглото, забеляза, че не вали.
— Кога спря дъждът? — попита той управителя, докато си слагаше шапката.
— Преди около половин час, ваше превъзходителство. Сега вече само ръми. Тъкмо преди да тръгна от наблюдателницата, видях светлина край пещерата на разбойниците. Нещо май са намислили.
Той поведе съдията надолу към гостната, осветявайки пътя с малък фенер, загърнат в тънка пергаментова хартия. Големият огън се беше превърнал в купчинка тлеещи въглени, но в помещението все още се разнасяше приятна топлина и поради това тъмният влажен двор им се стори още по-пуст и мразовит. Когато минаха край масивната порта, управителят вдигна фенера и освети тримата мъже, прислонени до стената.