Той изсвири мелодията веднъж много бавно, с вперени в партитурата очи. Мелодията беше напевна и поради това лесна за запомняне. След като повтори няколко пъти най-трудните пасажи, съдията Ди научи песента наизуст. Дръпна маншетите на кожуха си и се приготви да изсвири всичко, както подобава, загледан в лунния планински пейзаж.
Изведнъж спря. С периферното си зрение бе зърнал крехкия силует на момиче, застанало до писалището в левия ъгъл на стаята. Обкръжаваха го сенки, така че беше трудно различим, но приведените рамене и профилът с леко закривен нос, както и сресаната назад коса бяха ясно очертани на фона на осветената от лунни лъчи плъзгаща се врата. Сивата фигура се задържа там само за миг, после се изгуби в сенките.
Съдията Ди стоеше неподвижен, отпуснал ръце върху копринените струни. Искаше му се да извика, но нещо стягаше гърлото му. Затова се надигна, заобиколи масичката и пристъпи бавно към левия ъгъл, в който се беше изгубило видението. Взря се в писалището с широко отворени очи — там нямаше никой. Прокара длан по лицето си. Сигурно бе видял призрака на мъртвото момиче.
С усилие на волята се овладя. Разтвори плъзгащата се врата докрай и излезе на тесния балкон. Вдъхна дълбоко прохладния свеж въздух. В дългата си практика беше срещал призрачни видения, но в крайна сметка се беше оказало, че всички те имат логическо обяснение и естествен произход. Ала как можеше да намери обяснение за призрака, който току-що беше видял? Дали не бе плод на неговото въображение също както му се беше сторило, че чува насън гласа й? Но тогава беше в безсъзнателно състояние, докато сега беше буден и с широко отворени очи.
Поклащайки бавно глава, той влезе вътре и придърпа зад себе си двете крила на вратата. Извади огнивото от ръкава си и запали малкия ветроупорен фенер. Вече беше намислил следващата си стъпка. Призрачното видение можеше да означава само едно — че момичето е починало след жестоко насилие в същата тази стая. Безплътният й дух все още витаеше наоколо в отчаян опит да подскаже истинската причина за гибелта, преодолявайки с мъка границата между живота и смъртта. Докато е спял, тя беше успяла дори да го накара да чуе гласа й. А сега, когато се бе съсредоточил върху мелодията, съчинена от самата нея, внезапно бяха установили и зрителна връзка. Макар и за миг, фигурата й се мярна в света на живите. Вече нямаше съмнение, какво бе длъжен да стори. Взе фенера и тръгна надолу по стълбището.
На най-долната площадка спря, защото видя ивица светлина под вратата на стаята на болния. Пристъпи на пръсти и допря ухо до дървената плоскост. Чуваха се приглушени гласове, но не успя да различи отделни думи. След малко шепотът заглъхна и се разнесе тиха напевна мелодия, наподобяваща магическо заклинание или молитва. Той влезе в гостната. Застанал на първото стъпало, вдигна фенера и се опита да се ориентира. Спомни си, че освен главния вход бе видял още една врата зад стола, на който беше вечерял. Това напълно съвпадаше с думите на господин Мин, че домашният параклис се намира зад гостната.
Прекоси стаята и потропа на тясната врата. Не беше заключена. Щом отвори, го лъхна тежката миризма на индуски благовония, която потвърди предположението му. Затвори безшумно след себе си и освети наоколо с фенера. В дъното на малкото помещение имаше висока маса с червена повърхност, в средата й беше поставен малък олтар с позлатена статуетка на Гуан Ин, богинята на милосърдието. Отпред се виждаше малък сребърен съд за благовония, пълен до половината с пепел, сред която стърчаха три благовонни пръчици с тлеещи връхчета.
Съдията ги разгледа внимателно. Взе една от неизползваните, струпани на купчинка край свещника, и я сравни по дължина със запалените. Те бяха само с половин сантиметър по-къси, което означаваше, че човекът, дошъл на поклонение, е бил тук съвсем скоро. Вгледа се замислено в продълговатия сандък, скован от сурови дъски и закрепен на две подпори: това беше временният ковчег с тялото на мъртвата девойка. От тавана на отсрещната стена висеше завеса от брокат със старинна бродерия, представяща сцената, в която Буда преминава в състояние на нирвана. На прага на земната си смърт той беше полегнал върху кушетка, заобиколен от представители на трите свята, които видимо скърбяха за физическата му кончина.