Съдията отново напълни чашите с чай.
— Както чух — подхвана той непринудено, — тази Астра е била простичка, но сериозна девойка, която усърдно се е грижила за болния ви баща.
Лицето й почервеня от гняв:
— Тя? Да се е грижила за него! Сега ще ви кажа точно как се грижеше за него тази долна никаквица. Опитваше се да му продаде тялото си, това е истината. На няколко пъти се наложи мама да я пъди от стаята му. Самата аз я заварих там веднъж. Каза, че уж му оправяла завивката. А по-скоро трябваше да си оправи раздърпаната роба. Цялата беше разкопчана отпред, сигурно му е показвала огромните си вимета. Само тъй е научила тази хитра мръсница къде е ключът от сандъка. А в същото време, докато се е подмилквала на татко, се е усуквала и около някой пройдоха, срещнат случайно в полето. На всичкото отгоре е забременяла от него. Добре ще е да разпитаме онези нещастни бежанци, ваше превъзходителство, нищо чудно негодникът да се е промъкнал с тях в имението. Убил я е, за да докопа откраднатото злато.
— Как да ви кажа — подхвана съдията, без да бърза, — аз също съм убеден, че я е убил бащата на нероденото й дете. Но не вярвам да е бил обикновен нехранимайко. Такъв човек не може да стигне до вашата стая. Според мен е човек от къщата, който е успял да влезе и да излезе, без да направи впечатление на някого. Смятал е, че е сам в стаята с Астра, когато я е пробол смъртоносно. Но след като е слязъл долу, е забелязал, че вас ви няма там, и е предположил, че през цялото време сте били на балкона и сте станали свидетелка на престъплението. Затова е решил да ви сплаши, за да мълчите. Качил се е отново горе и е преоблякъл мъртвата във ваша рокля. Това е трябвало да послужи за предупреждение, че може да ви сполети същото, ако се разприказвате. Явно той вече е на предела на издръжливостта си. Кой друг знаеше за вашето скривалище, госпожице Мин?
— Абсолютно никой, ваше превъзходителство. Тъкмо снощи се канех да кажа за него на баща ми след вечеря.
— Така, така — съдията се надигна и излезе на балкона.
В синкавия здрач вече се мержелееше приготвената от разбойниците количка за стенобитното оръдие. Летящите тигри извеждаха конете си от пещерата. Той се върна в стаята, седна на стола и каза:
— Наистина кръгът на заподозрените е доста тесен. Смятам управителя Йен Юан за най-вероятния извършител на убийството — вдигна ръка да спре бурните възражения на Къю и продължи: — Нежеланието му да види убитото момиче е определено подозрително. То ме кара да мисля, че съзнателно избягва това, и то не от сантименталните подбуди, които възпират Ляо. Йен умишлено е избегнал риска да бъде питан защо не е уведомил господин Мин, че това не е вашето тяло, в случай че подмяната се разкрие. Защото, за разлика от търговеца на чай и стария слуга управителят несъмнено е могъл да различи Астра от вас.
Тя го изгледа ужасено и извика:
— Господин Йен е високообразован, сериозен младеж. Как би могъл да падне толкова низко, че да върти любов с една проста селска мома!
— Разполагам с повече познания от вас, за да разреша случая, госпожице Мин — учтиво възрази съдията. — Йен ми направи впечатление на разпуснат човек, който с неохота е изоставил градския живот. Подозирам, че баща му го е изпратил тук, за да пресече някоя позорна любовна история, налагаща продължителното му отстраняване от града. По този начин е разчитал да поправи една грешка. Втората обаче, прелъстяването на прислужничка в имението на близък роднина, би могла да доведе до окончателно отхвърляне на Йен от почтеното му семейство.
— Глупости! — възкликна раздразнено тя. — Йен е боледувал сериозно и го изпратиха тук, за да смени климата.
— Хайде, хайде, госпожице Мин! Интелигентно момиче като вас не може да се хване на такава евтина уловка.
— Съвсем не е уловка — продължаваше да упорства тя. Надигна се рязко и каза: — А сега ви моля да ме заведете при баща ми. Искам час по-скоро да му разкрия истината. А също и да го помоля за съвет, как да открием изчезналото злато. Защото това е единствената останала надежда. Ако не го намерим, при това скоро, разбойниците ще избият всички ни.