Съдията също се надигна.
— С удоволствие ще ви отведа при родителите ви, госпожице Мин. Ала преди да направя това, искам да дойдете с мен в наблюдателницата. Там ще разпитам господин Йен във ваше присъствие, за да послужите като свидетел при даването на важни показания. Ако се окаже невинен, ще трябва сами да търсим златото — и като видя, че тя се готви да възрази, той посочи навън и възкликна: — О, небеса, те идват!
Уплашеното момиче застана до него и двамата се взряха в десетината конници, препускащи по склона към тях. Отзад се търкаляше на колела някакво съоръжение. Край него яздеха други бандити, за да направляват пътя му.
— Карат към нас стенобитно оръдие — каза възбудено съдията. Сграбчи я за ръкава и отривисто й нареди: — По-бързо, нямаме време.
— Ами златото? — извика отчаяно тя.
— Йен ще ни каже къде е. Хайде!
Той почти влачеше след себе си колебаещото се момиче. По стълбището чуха тревожния звън на гонга от наблюдателната кула. Прекосиха бързо двора, в който започваха тревожно да се стичат бежанците от пристройката, оживено обсъждайки положението. Докато изкачваха стръмното стълбище към наблюдателницата, съдията зърна с крайчеца на очите си двама яки младежи да се изкачват по покрива на масивната порта, където от вечерта бе приготвена голяма рибарска мрежа.
— Идват насам със стенобитно оръдие! — извика тревожно управителят, когато съдията стъпи на най-горната площадка. — Направили са също…
Той млъкна рязко и зяпна изненадано Къю, която се показа отзад.
— Ти… ти… — заекна той.
— Да, жива съм, както виждаш — каза бързо тя. — Бях се скрила под покрива. Ти не си видял трупа отблизо и си помислил, че съм аз. Но тялото е на Астра.
Долу, отвъд стената, се разнесе гълчава. В сивкавия утринен здрач се виждаха четирима конници, които препускаха буйно напред-назад. Те отправиха подигравателен поздрав към хората в крепостта с вдигнати в ръцете копия. На раменете им се развяваха късите наметала от тигрова кожа. Съдията замислено огледа огромната повърхност от тинести речни води. След бурята равнището им се бе повишило чувствително, но поне мъглата се вдигаше и на него му се стори, че зърва в далечината черен силует. Обърна се към управителя с остър тон:
— Всичко вече се изясни, господин Йен. Вие двамата с Къю сте убили Астра. Слугинята е била бременна от вас и е настоявала за женитба. Но вие сте гледали на връзката си с това просто селско момиче като на дребно странично удоволствие. Възнамерявали сте да се ожените за Къю, богатата наследница. Тя ви е обичала искрено, но е знаела, че баща й никога няма да се съгласи да ви я даде за жена. Била е сгодена официално за господин Лян и е нямало как да предпочетат вас, един нехранимайко без пукнат грош, при това близък роднина. Нашествието на летящите тигри ви е предоставило чудесна възможност да решите проблема. Госпожица Мин е откраднала златото и го е скрила на сигурно място. Сетне двамата заедно сте убили Астра. Облекли сте я в господарска рокля, но не сте имали време да й сложите бельо. Къю се е скрила в скривалището си. А на вас, господин Йен, се е паднала задачата да вземете необходимите мерки, та никой, освен господин Мин и стария слуга да не види отблизо мъртвото тяло, положено в ковчег по най-бързия начин. Така всеки би помислил, че покойницата е Къю. Малката прободна рана в гърба на Астра сте почистили и грижливо сте прикрили с пластир. Дори господин Мин да си беше направил труда да я огледа отзад, щеше да остане с впечатление, че това е просто раничка, получена още приживе. Ала той изобщо не я разсъблякъл, нямало е повод за съмнение и през ум не му е минала мисълта за убийство. А тъй като не е свалил роклята, не е могъл да забележи и липсата на бельо, което би го накарало да се усъмни.
— Каква чудна приказка! — ехидно възкликна Къю. — А после какво е следвало да сторим според фантастичната ви теория?
— Много просто. Когато летящите тигри нахлуят в имението, Йен бързо да изчезне в суматохата и да дойде в скривалището при вас. След като бандитите изколят всички, претършуват къщата и си тръгнат, двамата да напуснете убежището и да изчакате, докато водата спадне. Знаели сте, че този път няма да подпалят къщата, както правят обикновено, за да не привлекат вниманието на стражите от крепостта. После сте възнамерявали да избягате в големия град, със златото, разбира се. Ще се притаите, изчаквайки напрежението да утихне, след което Къю ще се представи в съда с някоя трогателна история — например, че е била отвлечена от летящите тигри, които ужасно са я измъчвали, докато най-сетне е успяла да се изтръгне от лапите им. После да предяви правата си на единствена законна наследница. Двамата бихте могли да заминете някъде, да се ожените и да заживеете щастливо. А това, че за целта сте пожертвали живота на старите си родители и на още петдесетина души, едва ли ви тревожи съществено — Къю и управителят мълчаха упорито и съдията продължи: — Но за нещастие снощи се появих аз и потърсих подслон в дома ви. Разкрих убийството, а и вашето убежище, госпожице Мин. Както вече споменах, вие сте умно момиче и се опитахте да ме заблудите с привидно искрения си разказ. Ако му бях повярвал докрай, щяхте вече „случайно“ да сте намерили съкровището, да сте платили искания откуп и всичко да е наред. Успели сте благополучно да се отървете от Астра и двамата с Йен скоро щяхте да измислите нов пъклен план, за да пипнете богатството на Мин и да се ожените против волята на баща си.