Мъже и жени с крясъци тичаха в една посока, привидно предлагаща спасение, но ги пресрещна друг трифид, повлякъл се към края на пресечката. Бяха принудени да се втурнат обратно.
Огледах улицата. Тесният вход на метрото се бе задръстил от ужасени нюйоркчани — хората се биеха с нокти и зъби да се доберат до сигурното според тях убежище под земята.
Яростните им вопли привлякоха вниманието на един трифид. Вместо да продължи на север, той спря. Конусът върху стъблото му се завъртя, за да погледне (у мен вече нямаше и сянка на съмнение в това) струпаните човешки тела, напиращи към тясната стълба. Вече знаеше къде ще намери лесна плячка. Свърна и се заклатушка към стотиците обезумели хора.
А това чудовище сред трифидите се движеше бързо. Стъблото се люлееше напред-назад високо над колите по улицата. Виждах жилото да се свива в спирала, готово да удари.
Не можех да търпя повече. Измъкнах автомата от сака, прицелих се и пратих хубав дълъг откос в отвратителното растение, с който разкъсах конуса и разпарчетосах жилото.
Погледът на Гейбриъл стана пронизващ.
— Дейвид, не биваше да го правиш.
— Няма да зяпам бездейно как тези твари изтребват невинни хора.
— Имаме друга задача.
— По дяволите задачата!
Стрелбата привлече и други трифиди. Повлякоха се стръвно по улицата. Тласнатите от паниката хора се хвърлиха към нас. Някой изблъска Марни от пътя си. Сграбчих я, за да я дръпна в относителната безопасност на вход на магазин.
— Добре, Дейвид, примами насам големите биячи — подхвърли Гейбриъл. — И сега какво?
Вторачих се в разклатените стъбла на великанските растения. Очевидно не бих успял да пръсна с куршуми конусите на всички.
— Дръж това — тикнах автомата в ръцете му и се обърнах към Марни. — Помогни ми да включим радиоапаратите в колите. Колкото се може повече… и звукът да е до дупка!
По изражението на Гейбриъл пролича, че ме смята за луд. Марни не се подвоуми. Втурна се с мен към прикованите от задръстването автомобили. Всички бяха изоставени, но двигателите на някои още работеха на празен ход. Не ни отне много време да включим радиото във всеки от тях и да го засилим докрай. Скоро през отворените врати на колите гърмеше смес от класическа музика, джаз и говор.
Двамата с Марни тръгнахме обратно към Гейбриъл, от силните звуци каросериите на автомобилите трептяха под ръцете ни.
Трифидите трябваше вече да са ни догонили. Те обаче спираха до всяка кола, за да проверят източника на шума. Тъкмо се вмъкнах в кабината на камион и пуснах радиото, когато меланхоличните акорди на китара секнаха изведнъж. Зазвуча тревожен женски глас:
— Внимание. Моля за внимание. Това съобщение се отнася за всички. В Манхатън са забелязани трифиди. Ако сте в дома си или в здрава сграда, останете вътре. Ако сте в кола или чувате съобщението на обществено място, насочете се на север към 102-ра успоредна улица. Портите ще бъдат отворени и можете да намерите убежище северно от стената, докато не бъде отстранена заплахата. Повтарям — заради собствената си безопасност трябва да се насочите към 102-ра успоредна улица. Портите ще бъдат отворени и ще…
В този момент си имах изобилие от други грижи, изобщо не се замислих какво ще последва, ако хиляди нюйоркчани ненадейно се озоват в нерадостните квартали на север от стената на затвора.
— Хитро го измисли, Дейвид — неохотно призна Гейбриъл. — Даде на онези хора шанс да отърват кожите. — Върна ми оръжието. — Но е време да свършим онова, за което дойдохме. Да вървим.
Той поведе малката ни група към Емпайър Стейт Билдинг. По улиците почти не се мяркаха хора. Или се скриха в деловите центрове, или слязоха в тунелите на метрото. Поне там чудовищните трифиди не можеха да ги достигнат.
Ние обаче нямахме никаква защита. Налагаше се непрекъснато да се провираме в задръстванията, а трифид след трифид се дотътряха на Пето Авеню. Тогава прозрях, че присъствам не на случайно промъкване на няколко растения, а на организирана атака. Доколкото успях да се ориентирам, напредваха от изток на запад, като изтласкваха хората пред себе си. И оставяха по един да пази кръстовищата. Ако това продължеше, трифидите скоро щяха да спрат каквото и да било движение на незащитени пешеходци. А заради огромната маса на растенията беше невъзможно просто да ги избуташ с кола. Срещу тях можеше да се излезе само с огнехвъргачки и булдозери.
До Емпайър Стейт Билдинг оставаха стотина метра, но ни се изпречи момиче с пушка в ръце.
— Сакраменто!
Цевта сочеше гърдите ми.
— Берлин! Думата сама изскочи от устата ми, преди да се усетя.