Зеленото око на Торънс се изви свирепо към главния вход. Проследих погледа му. Там имаше наредени войници от гражданската защита, въоръжени с пушки. Забелязах, че се споглеждат притеснени. После един по един се отместиха.
Обзет от любопитство, надигнах се на пръсти да надникна над главите на гвардейците пред мен, а във фоайето проникнаха отзвуци на много гласове. Дори гвардейците се разсеяха и забравиха да оковават пленниците си.
Войниците отвън се дръпнаха още малко настрана и аз зърнах, макар и да не вярвах напълно на очите си, как твърде странно сборище от хора влиза в сградата. Разбрах, че са слепи. Ходеха с пъргава увереност, почуквайки остро с бастунчетата си по мраморния под. Всъщност бяха толкова много, че трополенето на техните бастунчета заглуши всички останали звуци наоколо.
— Това пък какво е? — попита Торънс с крайно раздразнение. — Махнете тези хора оттук.
Но незрящите продължиха напред и макар отначало да ми се стори, че са десетки, бяха стотици. И каква разнолика смес — тук се бяха събрали всички цветове на човечеството. Някои носеха изискани дрехи, други — парцали. Явно идваха и от свободната част на Манхатън, и от робския лагер на север.
Изражението на Торънс подсказваше, че се колебае между гнева и недоумението.
Начело на чудатото шествие вървеше сляпа жена на около седемдесет години с дълга бяла коса. Водеше я зрящо момиче, което вървеше до нея.
Изведнъж Торънс се разсмя. Погледна мен, после и Сам Даймс.
— Знам какво е това, Даймс! — Посочи слепците с пистолета си и добави: — Ето го твоето тайно оръжие. — Прихна още по-силно. — Нищо по-добро ли не можа да измислиш?
— Аз… аз не знам нищо за това. Гласът на Сам Даймс едва се различаваше от шепот.
— О, значи се отричаш от тази нелепа пантомима? Най-после малко здравомислие! — Торънс се завъртя към незрящите мъже и жени и им изрева: — Чуйте ме! Не знаете ли, че старата поговорка си важи и до днес? — Посочи зеленото си око. — В страната на слепците едноокият е цар!
— Генерал Филдинг… — подхвана старицата невъзмутимо.
— Я се махай, сляпа жено. И отведи своята сган.
— Няма да си тръгнем, генерал Филдинг. Или би трябвало да се обръщаме към вас с истинското ви име… Торънс, нали?
Веселието му се изпари.
— Мастърфийлд, разчистете това място и ако не се махнат до пет минути, заповядай да открият огън по тях. Гвардейците насочиха оръжията си. Жената заговори с ясен глас, но не на Торънс. Тя повика:
— Стивън? Стивън? Тук ли си?
Това беше сигнал за слепците. Със спокойно достойнство се заобаждаха гръмко:
— Елизабет? Елизабет?
— Антъни?
— Ханс, тук ли си, Ханс?
— Джо? Чуваш ли ме, момчето ми?
— Колийн?
— Роуз?
— Аарън, тук ли си, синко?
— Тио…
— Майкъл, аз съм — баща ти…
И поробените, и свободните незрящи викаха синовете и дъщерите си.
— Колийн?
— Бенджамин, майка ти е тук. — Чуваш ли ме, синко?
— Томас…
С неудържима ярост Торънс излая на хората си:
— Изтласкайте навън тези хора с юмруци, ако се налага…, а ако не се размърдат, забийте някой куршум в тях. Застреляйте ги като кучета!
Обърнах се към гвардейците. Нямаше да имат по-стъписан вид, дори цял танков взвод да бе нахлул през вратата. Лицата на всички въоръжени хора се изчервяваха. Озъртаха се да видят какво ще сторят стоящите до тях. Никой не направи нищо. А слепците продължаваха да ги викат.
— Джо, чуй ме — хвърли оръжието си.
— Колийн, остави това оръжие.
— Бенджамин…
Гледах ту един гвардеец, ту друг. Навъсените им лица се променяха, у тях напираха могъщи чувства.
Изведнъж един офицер захвърли оръжието си на пода и то силно издрънча. През цялото време ясните гласове на слепците зовяха техните синове и дъщери.
— Вземи си оръжието! — бясно изфуча Торънс на гвардееца. — Вдигни го или ще те изправя пред военен съд!
Мъжът завъртя глава и заби поглед в пода. Някой пусна пушката си, друг — картечница.
— Заповядвам ви да вземете тези оръжия.
Още едно оръжие изтрака на пода, после второ и трето. Скоро ударите на метал по мрамора заехтяха във фоайето. Взрях се в хората от гражданската защита пред вратата. И те правеха същото, оставяха пушките и пистолетите си на земята. Шумът скоро стихна. Тогава заговори възрастната жена.
— Това е краят, Торънс. Вашите съуправници са арестувани. Скоро ще им бъдат предявени обвинения в съда. Както и на вас.