— Знам — кимваш ти. — Но трябва на всяка цена да отида там. Тръгнал съм с кралска заповед да убия върколака.
Очите на ханджията стават кръгли като чинийки.
— Върколака ли? Е, това вече наистина са само легенди. Имаше един върколак преди години, но казват, че крал Ригоболд го убил. А мене ако питате, излишно беше. Вярно, гнусна твар е върколакът, но никому нищо лошо не правеше. Из тия мочурища бродят къде-къде по страшни изчадия.
— Все едно — упорито казваш ти. — Трябва да изпълня кралската заповед.
— Ваша воля — промърморва ханджията. После замислено поклаща глава и се изгубва по стълбите нагоре.
Ставаш и излизаш от хана, но едва си направил две крачки от вратата, когато в гърба ти опира острието на меч.
Мини на 165.
52
Без колебание лягаш на ръба на леда, протягаш ръка към Барк и щом кучето захапва ръкава ти, дръпваш назад с всичка сила. Но онова гласче изглежда е било право. Раздава се пукот, ледът под тебе изчезва и изведнъж се оказваш затънал над кръста в засмукваща кал. Е, все пак рискът не е бил напразен — Барк е излетял от тинята и е паднал на що-годе здрава почва. Сега вече той те тегли към сушата, без да изпуска ръкава ти нито за миг.
Този път положението ти се струва безнадеждно. За момент изпитваш желание да пропъдиш Барк — излишно е кучето да загива заедно с теб. Ала огромният звяр не се предава и продължава да те тегли със същото упорство, с което къса веригите в бащиния ти дом.
Мини на 88.
53
Ханджията разперва ръце.
— Ама вие ме поставяте в съвсем безизходно положение! Оставете ми поне кожения си шлем. Така ще имам доказателство за заема, ако недай си Боже…
— … стане нещо лошо — довършваш ти и се замисляш.
Този път предложението изглежда приемливо. Надали ловът на един върколак изисква непременно да носиш бойния шлем на рода Аладон.
Ако си съгласен с размяната, прехвърли се на 82.
Ако отново откажеш, не ти остава нищо друго, освен да напуснеш хана и да продължиш на 112.
54
Бързо се промъкваш през камъните и скоро скъпоценната стрела е пред теб. Грабваш я и веднага отскачаш настрани. Трябва да бъдеш нащрек, чудовището дебне нейде съвсем наблизо и чака момента за нападение.
Мини на 167.
55
Без да губи време, ханджията те хваща за краката и те повлича към мазето. Не е особено приятно да изброиш с главата си всички стъпала, но ти стискаш зъби и изчакваш да се озовеш долу. Когато най-сетне пътешествието приключва, рязко скачаш и притискаш с длан устата на смаяния човечец. Той застива на място и усещаш как по лицето му се стичат струйки пот.
След малко отдръпваш ръка. Ханджията се прекръства и задавено прошепва.
— Слава богу жив сте! Повярвайте ми, нямам нищо общо с това. Онзи злодей измисли цялата работа. Бягайте, благородни господине, бягайте, докато не е дошъл да провери. Ето, там, зад онази бъчва има скрит изход.
След тия думи ханджията бързо се връща горе, за да не предизвика подозренията на Маладига. Заобикаляш посочената бъчва и наистина откриваш тясна вратичка, зад която няколко стръмни стъпала водят навън. След миг вече си на свобода… но тревогата не те напуска. Какво ще стане, ако Биларон остане да дебне край хана? Колко ли невинни хора ще избие тази нощ? А от друга страна… ако се забавиш тук, главата на върколака може да попадне в ръцете на Аркал де Маладига и това сигурно ще се окаже опасно за още повече хора.
И тъй, какво ще избереш?
Ако заобиколиш хана и се опиташ да издебнеш Биларон, мини на 20.
Ако повикаш тихичко Барк и потърсиш друг път през мочурището, прехвърли се на 7.
56
Измъкваш стрелата и я прибираш обратно в колчана си. След това се заемаш за работа с кинжала. Не е лесно, но ти помага опитът от ловуването из горите край замъка Аладон. Най-сетне, цял оплескан с кръв, прибираш главата на върколака в торбата си. Време е да се връщаш.
Обратният път през мочурището е труден и тежък. Само благодарение на Барк успяваш да преодолееш всички смъртоносни препятствия. Неволно се питаш какво ли би станало с теб, ако вярното куче не бе избягало, за да те придружи.
Мини на 127.