— Грешиш, добри човече — отговаряш ти. — Пред вратата ти стои Леодил де Маладон, верен поданик на крал Ригоболд.
Вратата се открехва едва-едва и през отвора те оглеждат две присвити очи.
— Няма да ме излъжеш, скверна твар! Познавам хитрините ти! Върви при своя приятел, абата!
— Не те лъжа — настояваш ти.
— Ха, не лъжеш! — дрезгаво се разсмива старецът. — И какво ще търси почтен човек нощем в това прокълнато място?
Ще му кажеш ли истината за мисията си?
Да — мини на 22.
Не — продължи на 168.
74
Докато вървите на юг, в небето над вас плъзват парцаливи облаци и постепенно пълната луна изчезва зад тях. Настава почти непрогледен мрак, сред който едва различаваш отдясно неясните очертания на храсти и ниски, криви дръвчета. Но пътят ти е познат и след двайсетина минути отпред се появяват няколко жълтеникави светлинки. Това са прозорците на хана.
Изведнъж спираш — дали и братята Маладига не са поели по същия път? Въпреки предишните си предположения, ти така и не успя да ги видиш накъде точно изчезват в мъглата. Наистина, не е твърде вероятно да са тръгнали към „Поклонника“. Склонен си да вярваш на първата си догадка — че от кръстовището са избрали най-правия път към вътрешността на блатата.
Ако все пак подозираш нова засада, къде би потърсил противниците?
Зад вратата на хана — мини на 29.
В общата зала — мини на 51.
Отвън до някой прозорец — мини на 145.
Скрити зад тезгяха — мини на 19.
Край пътя, малко преди хана — мини на 96.
Зад хана, в началото на пътеката към мочурището — мини на 172.
75
Даваш клетвата си на благородник, че ще направиш каквото ти повеляват състраданието и християнският дълг. Призрачното лице на абата просветлява от радост.
— Добре! Скоро и аз ще намеря покой. Един друг се закле също преди двайсет и четири години, но не изпълни обещаното… Върви, младежо. Ковачницата е там, до развалините на хамбарите.
Излизаш от останките на параклиса и скоро си сред срутените стени на ковачницата. Ала тук заварваш точно онова, от което си се боял. Всичко се е превърнало в прах и ръжда. Няма нито инструменти, нито наковалня, нито пещ. Със същия успех би могъл да опиташ да изковеш сребърната стрела и навън, сред блатата.
Зад гърба ти се раздава глухият смях на абата.
— Не се безпокой! Ти обеща да ми помогнеш, ще ти помогна и аз.
Облъхва те леден вихър и изведнъж ковачницата се преобразява. Стените отново са здрави, масивните греди подпират високия покрив, наковалнята и чукът проблясват под светлината на буйната жар в пещта.
— Надявам се, че имаш сребро — продължава призракът. — Хайде сега, не губи време. Нощта преваля.
Коването се оказва по-трудна работа, отколкото си очаквал. Изглежда, че ти липсват указанията на стария оръжейник, с когото някога си работил в ковачницата на замъка Аладон. Но абатът се оказва твърде вещ в железарския занаят и следвайки неговите съвети, накрая успяваш да се справиш. В ръцете ти мътно проблясва дълъг, остър като бръснач връх за стрела от чисто сребро.
— Можеш да го сложиш на някоя от твоите стрели — съветва те задгробният глас на абата. — А сега бързай! Двама от братята Маладига са стигнали твърде близко до леговището на върколака. Аз ще ги позабавя, но до час трябва да си там.
Мини на 149.
76
Бързо поставяш стрела на арбалета си и я изстрелваш към безплътните варвари, но тя минава през фигурата на един от тях, без да му причини никаква вреда.
Ако искаш да опиташ какъв ще бъде ефектът от трепетликовата стрела, мини на 13.
Ако смяташ, че ще е най-добре да се държиш миролюбиво, продължи на 47.
А ако решиш да побегнеш, прехвърли се на 84.
77
Вече се готвиш да опреш меча в гърба на врага, когато изведнъж черната сянка на Барк профучава край теб и с лай се хвърля напред. Стреснатият Биларон успява да отскочи, после захвърля арбалета и вади меча си. Но този път изненадата е на твоя страна. С един сръчен удар избиваш оръжието от ръката му.
Биларон се озъбва и изтегля от пояса си кинжал. Глупава постъпка! Преди да направи и едно движение, Барк стръвно го захапва за ръката. Братът на дука надава яростен рев, изпуска кинжала и побягва. Преследваш го стотина крачки, но скоро става ясно, че едва ли догониш беглеца. Повикваш Барк и се връщаш в хана.
Ханджията те посреща, пребледнял от уплаха.
— Не ме смятайте за злодей, благородни господине! Аз съм кротък човек. Никому нищо лошо не съм сторил до днес, питайте когото искате. Обаче какво можех да направя? Преди малко онзи дойде и най-напред ми пропъди всичките клиенти. После ми опря меча на гърлото и заповяда да приемам новите посетители тъй, все едно че нищо не е било. Искаше ако някой разпитва за пътеки из мочурището, веднага да му дам знак. После той щял да се погрижи за всичко.