Изплашеният човечец явно говори истината. Кимваш и го потупваш по рамото.
— Добре, радвай се, че не успя да станеш съучастник в едно… а може би и повече злодеяния. Ще забравя всичко, но при едно условие — да ми покажеш сигурна пътека през блатата.
Колкото и невероятно да изглежда, нещастникът пребледнява още повече.
— Не ходете натам, благородни господине! Нощем из тия тресавища бродят духове и други нечисти твари.
— Знам — кимваш ти. — И все пак трябва да навляза в Гнилото мочурище. Кралят ми е заповядал да убия върколака, който ще излезе тази нощ от блатата.
Горкият човек въздъхва и вдига рамене.
— Е, щом е така, няма да ви преча. Не съм навлизал навътре, но ловците казват, че пътеката зад хана била сигурна през зимата. Виж, към южния край на блатата било зле, затова не ходете натам. Опитайте… обиколете из центъра на мочурището, пък на връщане минете пак от тая страна. И се пазете от разрушеното абатство. Тукашните хора разправят, че вътре имало ковачница и нощем прокълнатият абат ходел там да кове магиите си.
Сбогуваш се и тръгваш към вратата, но внезапно ханджията подвиква зад гърба ти:
— Чакайте малко! Вземете поне това!
Обръщаш се и виждаш, че ти протяга стрела за арбалет.
— От трепетликово дърво съм я издялал — обяснява ханджията. — Казват, че това било най-сигурното средство срещу нечисти твари. Отдавна я пазя… по-сигурно ми е някак, особено нощем, като знам, че ми е под ръка. Но сега на вас ще ви е по-полезна. Вземете я… и Бог да ви пази.
Благодариш му сърдечно. За боязливия ханджия навярно е цял подвиг да се раздели с трепетликовата стрела. Какво пък, понякога именно у такива хорица се среща истинската храброст.
Излизаш навън и следван от Барк се отправяш към пътеката.
Продължи на 44.
78
Изведнъж Барк надава оглушителен лай. Инстинктивно се привеждаш и нещо щраква като капан за вълци само на няколко пръста от ухото ти. Над теб прелита огромно космато тяло. Предупреждението на Барк те е спасило, но все пак върколакът не е пропуснал удара си напълно — лапата му се стоварва върху главата ти като чук.
Ако си дал шлема си като залог на ханджията от „Поклонника“, мини на 17.
Ако си задържал шлема, мини на 157.
79
Настава зловещо мълчание. Абатът те гледа свирепо с пламтящите си очи, после изведнъж въздъхва и сякаш се смалява.
— Виждам, че си смел и честен момък — глухо изрича той. — Аз пък слугувам на злото и дълги векове се гордеех с това. Но всичко омръзва, младежо. Всичко… дори и безпределната власт над магията. Сега мечтая само за покоя на небитието, ала тъкмо това не мога да постигна сам. Обречен съм завинаги да бродя из тия руини, ако не се намери някой да ми помогне. Чуй ме добре, имам една молба към теб. Когато се съмне, намери свещеник и го доведи тук. Вървете няколко души, хванати за дълъг прът — дори и да затъне първият, останалите ще го издърпат. Така ще преодолеете тресавището. Или пък вземете малоумния ратай от хан „Поклонника“ — той знае как се стига дотук. Нека свещеникът прочете молитва и освети останките от абатството. Тогава силата на злото ще изчезне и аз най-сетне ще намеря покой. А стане ли това, древното проклятие ще изчезне. Гнилите води ще попият обратно в земята и нека тази равнина бъде занапред владение на рода Аладон!
Абатът махва с ръка настрани. В ъгъла на параклиса за миг проблясва сияние над прогнил старинен сандък.
— Там ще намериш грамотата за владение, след като се закълнеш в честта си на благородник, че ще направиш каквото те помолих.
Ще се закълнеш ли?
Да — мини на 75.
Не — мини на 42.
80
Изведнъж вратата на хана отново се отваря и дебелият собственик ти махва с ръка.
— Чакайте, благородни господине! Влезте, влезте! Добре, че се сетих навреме. Ще повикам Гуги, ратая де… Малко е слабоумен, да прощавате, обаче все броди из ония блата. Може и да ви каже нещичко. Само изчакайте, след секундичка ще го доведа.
И ханджията изтичва към задната врата с цялата бързина, на която е способно възпълното му туловище.
Продължи на 86.
81
Едва си направил няколко крачки през замръзналото мочурище, когато Барк почва яростно да ръмжи. Погледът му е устремен точно към храсталака на пет крачки от теб. Светкавично отскачаш назад и забелязваш между заснежените вейки да светят две очи като дупки към ада.