Выбрать главу

Върколакът! Очите просветват още по-силно, сякаш чудовището се готви за скок, но ти също си бърз. Само за миг арбалетът се озовава в ръцете ти, трепетликовата стрела е на тетивата. Тутакси очите угасват и шумът в храсталака ти подсказва, че върколакът бяга с всичка сила. Е, пропусна го този път… или може би той пропусна теб, благодарение на Барк.

Добре, вече знаеш, че с върколака шега не бива. Накъде ще продължиш сега?

Към хана „Златната подкова“ вече е безсмислено да се ходи, а и нямаш време. Можеш да тръгнеш по указанията на малоумния Гуги — навътре, към съдбата си. Ако това е твоето решение, продължи на 181.

Но има и друга възможност. Когато братята Маладига се отказаха от засадата си на кръстопътя, ти не видя накъде отидоха. Дзеко е дошъл да пази „Поклонника“, значи най-вероятно Биларон е в „Златната подкова“, а Аркал и Пино са тръгнали през средата на тресавището право напред. Въпреки цялата си жажда за власт Аркал не би рискувал да пресече блатата напосоки. Сигурно разполага с някаква карта. Не е минало много време, можеш да потърсиш следите им навътре в мочурището. Ако избереш тази възможност, изтичай до кръстовището пред Алтагорския замък и премини на 114.

А щом стана дума за замъка… питаш се дали има смисъл да бродиш из мочурището, когато върколакът всеки момент може да излезе от него. Не е ли по-добре да се върнеш при кралския дворец и да изчакаш там? Ако избереш това решение, продължи на 45.

82

Неохотно сваляш шлема и го подаваш на ханджията. След малко напускаш „Поклонника“ с новичък сребърник в кесията.

Премини на 112.

83

Новият крал се усмихва иронично.

— С какво ще го докажеш, Аркал де Маладига? Има ли някой друг освен теб, който да е видял убийството?

— Не, ваше величество. Мястото на злодеянието беше избрано хитро и подло, тъй че нямаше как да го види друг. Но аз се заклевам в честта си на благородник, че говоря самата истина!

Неволно въздъхваш. Нещата тръгват зле. Клетвата на един благородник пред краля винаги се приема за истина. Винаги. Остава ти само един изход. Изправяш се от креслото и на свой ред вдигаш ръка.

— А аз се заклевам в честта си на благородник, че това не е вярно! Аркал изостави брат си Пино затънал в тресавището. Лично го измъкнах оттам и се надявам още да е жив, за да разкаже истината.

По лицето на Аркал плъзва злобната усмивка на победител. Значи наистина е открил Пино, за да го убие. Кога ли е успял?

— Две клетви на благородник — една срещу друга! Такова нещо не се помни — смаяно мълвят придворните наоколо.

Кралят поклаща глава, после става от трона и произнася:

— Реших! След като и двамата не отстъпват от думата си, нека Божият съд да покаже истината! Леодил де Аладон е предизвиканият, следователно той ще избира оръжието.

Мини на 123.

84

Обръщаш се и побягваш назад, към владенията на блатните духове. Но именно бързината те погубва. Едва си изминал десетина крачки, когато се препъваш в коренището на някакъв трънлив храст и с вик политаш напред. Ледът изпращява под твоята тежест и след миг черната тиня на тресавището се затваря над главата ти.

85

Изчакваш известно време и когато решаваш, че братята Маладига са се отдалечили на безопасно разстояние, продължаваш напред. Скоро достигаш разклона пред тресавището, където пътят от Алтагорския замък среща Големия северен път. Излизаш на него, оглеждаш се… и внезапно сред воя на вятъра чуваш зловещ звук, който те кара да изтръпнеш — свистене на стрела край ухото ти.

Посочи едно число от таблицата в края на книгата.

От 1 до 4 — мини на 95.

От 5 до 12 — продължи на 190.

86

След минута ханджията се завръща, влачейки грубо подир себе си дрипав момък, който се дърпа и хленчи. Необходими са ви доста усилия, за да го убедите, че няма да му сторите нищо зло. Най-сетне Гуги престава да трепери, свива се край огнището и съсредоточено започва да смуче палеца си.

— Слушай, Гуги — изрича ханджията бавно и отчетливо. — Този благороден господин иска да те разпита за пътеките из блатата. Ти нали често ходиш натам…

— Да, да! — оживява се ратаят. — Гуги често ходи натам, горкият Гуги… Когато го бият, Гуги бяга в блатата. Много е хубаво напролет, като цъфнат лютичетата. И през лятото с блатните ягоди. Гуги много обича ягоди. Яде до насита…