Выбрать главу

Ако искаш веднага да си направиш трепетликова стрела и да тръгнеш към мочурището, мини на 112.

Можеш и да продължиш да разпитваш за сребърна… ако рискуваш да изгубиш времето си и да бъдеш изпреварен. В такъв случай мини на 101.

87

Обръщаш гръб и тръгваш по пътеката, но само след няколко крачки спираш. Просто не е по силите ти да изоставиш дори и най-злия човек пред лицето на неминуема гибел. Връщаш се назад, вдигаш захвърления клон и оформяш с ножа си разклонението на долния му край като кука. След това го подмяташ на Пино.

— Дръж. Ако внимаваш, ще можеш да се закачиш с този прът за близките храсти. Не бързай и ще се изтеглиш малко по малко.

— Познах те, Аладон! — пъхти Пино. — Сега съжалявам задето се спречкахме на кръстопътя. Благословен да си! Собственият ми брат ме изостави, а ти ми помогна, макар че съм ти враг. Кълна се, вече никога няма да вдигна ръка срещу теб!

Оставяш го и потегляш да търсиш върколака. Изглежда, че братята Маладига наистина не са стока. Особено Аркал.

Мини на 35.

88

Малко по малко тинята те изпуска и скоро стоиш отново на здрава земя. Прегръщаш Барк с всичка сила — просто не знаеш как другояче да му благодариш. После сядаш на една замръзнала буца и се замисляш какво ще правите по-нататък.

Би могъл да продължиш напред, но тази перспектива не изглежда особено примамлива. Вече затъна веднъж; втория път може би няма да имаш толкова късмет. Ако въпреки това избереш пътя напред, премини на 139.

Изкушава те мисълта да се върнеш обратно и да потърсиш по-сигурен път. Ала нощта напредва, а братята Маладига сигурно не си губят времето. Рискуваш да останеш с празни ръце. Ако все пак предпочетеш засега да излезеш от тресавището, прехвърли се на 71.

89

Тежките стъпки на Аркал бавно се отдалечават към кръстопътя. След малко го чуваш да съобщава на братята си, че не е намерил нищо. Скоро тропотът на конете им заглъхва в далечината.

Добре, отърва се от Маладига и този път. А сега е време да стигнеш до замъка.

Сваляш плаща си и с няколко удара на кинжала го превръщаш в жалка дрипа. После свиваш плата на топка и започваш да го тъпчеш върху замръзналата земя. Когато става неузнаваем, грижливо се омотаваш в него. Захвърляш шлема си в храстите, превързваш очите си с парче плат и отчупваш от близкото дръвче дълъг клон, за да се подпираш на него. След няколко минути един сляп просяк тъжно куцука с вехта торба на гръб към замъка, протягайки умолително длан пред всеки срещнат.

Маскировката се оказва полезна — точно пред портата на замъка забелязваш движение в крайпътните храсталаци. За момент над тях се подава шлем с герба на рода Маладига. Но жалкият просяк не привлича вниманието на братята. Спокойно минаваш по моста над крепостния ров, прекосяваш двора на замъка и избираш едно забутано стълбище, за да се преобразиш отново в благородника Леодил от рода Аладон.

Мини на 40.

90

Опитваш се да заговориш призрака, но той изобщо не ти обръща внимание. Вместо отговор мъгливото същество само продължава да се киска и да те обсипва с подигравки. Напразни са молбите и увещанията, напразно е и заплашителното ръмжене на Барк. Очевидно с приказки не ще постигнеш нищо.

Ако решиш да стреляш по призрака с трепетликовата стрела, мини на 117.

Ако стреляш с обикновена стрела, прехвърли се на 176.

А ако продължиш напред, без да му обръщаш повече внимание, попадаш на 8.

91

Внезапно скачаш на крака и връхлиташ напред. Но пращенето на строшени вейки е предупредило Аркал. Той успява да отскочи и посреща меча ти с меч.

Барк се хвърля на помощ. Само след миг ще обградите дука от две страни. Но на помощ се притичват братята му, привлечени от шума. Няколко арбалетни стрели бързо решават схватката в тяхна полза.

И все пак… не съвсем. Докато Аркал отбива последния ти удар, Барк успява да се вкопчи в гърлото му и дукът загива пръв. Отиваш си от този свят, но поне го освобождаваш от най-големия подлец, когото познаваш.

92

С рязък замах изтегляш меча от ножницата и заставаш стабилно, готов за предстоящата схватка. Но сам разбираш, че шансовете ти срещу четирима опитни противници не са големи. Затова опитваш да избегнеш кървавия сблъсък.

— Дук де Маладига! Спри! Каквото и да си мислиш, днес на кръстопътя не съм имал намерение да те оскърбя!