3
Реакцията ти е отлична, но стрелата на Биларон се оказва по-бърза. Рухваш на дъсчения под, пронизан в гърлото. С премрежен поглед виждаш как нападателят се прехвърля през прозореца и изтичва към теб с изваден меч.
Успяваш само да си помислиш, че братята са се погрижили да отстранят всички конкуренти в преследването на върколака. Сетне стоманата се впива в сърцето ти.
4
Предчувствието не те е излъгало. Виждаш как Пино надига арбалета си, готов за стрелба. Подлостта на тия хора е изумителна, но сега нямаш време за възмущение. Рязко отскачаш настрани и стрелата изсвистява край ухото ти. Без да оставиш време на врага да презареди, побягваш през дълбокия сняг.
Надяваш се само на едно: че Аркал не ще иска да си губи времето с преследване. И надеждата ти се оправдава. Когато поглеждаш назад, братята Маладига вече се отдалечават по пътя към мочурището.
Спираш и бавно се връщаш назад. Твърдо си решил да продължиш към Гнилото мочурище, но отново се колебаеш как да го сториш.
Ако желаеш веднага да тръгнеш напред, прехвърли се на 104.
Ако изчакаш десетина минути, за да не се натъкнеш пак на противниците, мини на 85.
5
Трепетликовата стрела изсвистява през полумрака, но абатът вдига ръка и тя се разпада с пукот, преди да го достигне.
— Значи така, опитваш се да ме победиш тук, в центъра на моята мощ? — глухо изрича гробовният му глас. — Мислех да ти предложа нещо по-добро, но както искаш…
Опитваш се да побегнеш, ала нозете ти са като сковани. Усещаш как ледената десница на прокълнатия докосва челото ти и след миг политаш с писък в бездънната яма…
6
Сам не знаеш защо, но имаш чувството, че си попаднал в древно гробище. Над заснежения склон сякаш витае някаква мрачна магия. Промъкваш се нагоре през горичката, а блатните огънчета танцуват над главата ти, за да имаш поне малко светлина в мрака. Когато достигаш острия връх на могилата, фосфоресциращият рояк се спуска надолу и започва вихрен танц между две борчета. Пламъчетата явно искат да ти подскажат нещо. Бързо разравяш снега… и ръцете ти докосват грубо издялано парче дърво, облепено с влажен мъх. Под мъха то се оказва покрито с изумително изящна резба — от повърхността му гледат образите на всички зверове и птици, които познаваш и поне на още два пъти по толкова, за които не си и чувал.
Изправяш се и неволно възкликваш от изненада — тотемът почти не тежи в ръцете ти. Воден отново от блатните огънчета, поемаш надолу и след около час отново си при групата призрачни конници.
Мини на 128.
7
Горе в небето луната отново е надникнала измежду облаците. Подсвирваш няколко пъти тихичко и скоро Барк допълзява до теб, без да издаде нито звук — той твърде добре познава ловния ти сигнал. Погалваш го и се замисляш накъде да продължиш.
Би могъл да пробваш късмета си из тресавището зад хана. Нищо, че не успя да разбереш за пътеката — сега е зима, казват, че по това време блатата са проходими. Ако решиш да се надяваш на добрата си звезда, мини на 130.
Има и друга възможност. Щом Биларон е пазил този хан, едва ли са оставили без надзор и „Поклонника“. В такъв случай двама от тях — най-вероятно нетърпеливият Аркал и глуповатият Пино — са тръгнали някъде навътре. Дукът още при първата ви среща знаеше, че предстои важно решение на Ригоболд. Нищо чудно да се е подготвил и да има карта на тресавището. В такъв случай шансовете ти значително биха нараснали, ако се върнеш на кръстопътя и опиташ да го проследиш. За целта премини на 175.
Ако не искаш да рискуваш, можеш да тръгнеш към другия хан и да разпиташ там. Сигурно ще имаш неприятна среща с Дзеко, но след като си предупреден, силите ви ще бъдат равни. Вярно, това ще ти отнеме почти час. Е, какво пък… може и да се окаже полезно. За да тръгнеш към „Поклонника“, прехвърли се на 74.
8
Подсвирваш на Барк. Той изръмжава още веднъж срещу блатния дух, после неохотно тръгва напред. Известно време призракът ви съпровожда с кискане и подигравки, но най-сетне това забавление му омръзва и той се изгубва нейде из мрака на мочурището.
Мини на 23.
9
Барк неведнъж те е съпровождал на лов и сега отлично разбира, че трябва да пази пълна тишина, докато се промъквате след двамата противници. Колкото до братята Маладига, те дори не подозират, че имат придружители. На всеки петдесетина крачки спират и започват да спорят. Всъщност споровете са доста еднообразни — Аркал обяснява на Пино колко е глупав, след което му нарежда да продължава напред.