Дукът отвръща със злобен смях:
— Да ме оскърбиш ли? Кой говори за оскърбление, хлапако? Тук става дума за нещо много по-важно! Власт! Власт и могъщество! Даже Пино го разбира с пилешкия си мозък. Нали, Пино?
— Точно така, братко — отговаря пилешкият мозък.
— Ето, виждаш ли, Пино разбира, макар че е тъп като букова пейка. Разбери го и ти. Онзи, който убие върколака, ще стане най-могъщият човек в кралството. И този човек ще бъда аз. Не искам никой да се изпречва на пътя ми. Затова ти давам една последна възможност. Имаш пет секунди, за да си тръгнеш обратно. Решавай!
След думите на дука те обзема колебание. Не смяташ да се откажеш, но би могъл да се престориш, че тръгваш обратно към замъка, а после да заобиколиш през полето. Ако избереш този вариант, мини на 116.
Ако отхвърлиш категорично предложението на Маладига, ще попаднеш на 136.
93
Едновременно пристъпвате в широкия кръг и започвате да обикаляте един срещу друг. Внезапно Аркал прави лъжливо движение с ножа отдясно. Светкавично се досещаш за хитростта, замахваш наляво и пресрещаш кинжала му насред удара — острие срещу острие. След секунда се вкопчвате в схватка, която ще отнеме живота на един от двама ви. На чия страна ще застане съдбата?
Посочи едно число от таблицата в края на книгата.
От 1 до 5 — продължи на 179.
От 6 до 12 — мини на 38.
94
Докато вървите на север, в небето над вас плъзват парцаливи облаци и постепенно пълната луна изчезва зад тях. Настава почти непрогледен мрак, сред който едва различаваш отляво неясните очертания на храсти и ниски, криви дръвчета. Но пътят ти е познат и след двайсетина минути отпред се появяват няколко жълтеникави светлинки. Това са прозорците на „Златната подкова“.
Още отвън те изненадва странната тишина на мястото — ловците на блатни плъхове, които обикновено пълнят хана, сякаш са се изпокрили някъде. Как ще постъпиш сега?
Ако влезеш вътре, за да попиташ ханджията какво е станало, мини на 37.
Ако решиш първо да обиколиш тихичко заведението и да огледаш, прехвърли се на 20. Но не забравяй — всяка изгубена минута дава предимство на братята Маладига!
95
Реакцията ти е мигновена. Хвърляш се върху снега и в следващата секунда над главата ти изсвистяват още три стрели. Неволно се усмихваш. Глупаци! Докато презаредят арбалетите, ще имаш достатъчно време да избягаш от засадата.
— След мен, Барк! — извикваш ти и побягваш назад по пътя.
Когато след малко спираш и се озърташ през рамо, братята Маладига са излезли на кръстопътя. Пино понечва да се втурне след теб, но Аркал гневно го дръпва и размахвайки ръце започва да обяснява нещо. Макар че не чуваш какво говори, лесно можеш да се досетиш за смисъла. Излишно е да си губят времето с теб, когато към тресавището са тръгнали поне десетина други кандидати за наградата.
Думата на Аркал явно е закон за братята му. След минута четиримата ти обръщат гръб и изчезват в студената мъгла. Предпазливо тръгваш към кръстопътя, готов всеки миг да побегнеш назад. Но този път враговете наистина са се отказали от засадата.
Излизаш на кръстовището и се питаш накъде да продължиш.
Мини на 144.
96
Не е трудно да разсееш опасенията си — местността преди хана е равна и гола. Тук братята не биха намерили къде да се скрият. Но въпреки всичко тревогата не те напуска.
Мини на 51.
97
Решението ти се оказва далеч по-разумно, отколкото би могъл да предположиш. След по-малко от четвърт час братята се задават обратно. Изглежда, че са размислили.
— Аркал, не е ли по-добре да го причакаме някъде в околностите на замъка? — пита Дзеко. — Независимо дали е убил върколака или не, той трябва да се довлече там. Какво ще кажеш, ако застанем в засада пред източната порта? Няма как да се залута толкова, че да дойде откъм западната.
Тонът му е достатъчно почтителен, за да не прозвучи предложението като предизвикателство. Аркал неохотно се съгласява и тримата отново се отправят към замъка.
Сега поне знаеш откъде трябва да минеш, за да не се натъкнеш на враговете. Бързо се промушваш през храсталаците и заобикаляш по странични пътеки. След час вече влизаш през западната порта на Алтагорския замък.
Продължи на 159.
98
Побягваш през полето, но скоро разбираш, че нямаш никакъв шанс да избегнеш преследването. Нозете ти затъват до коляно в дълбокия сняг. Преди да си изминал петдесетина крачки, става ясно, че изборът ти е бил погрешен. Колкото и да не ти се иска, ще трябва да се разправяш с тия негодници.