Настръхналият Барк застава до теб. Обръщаш се и изчакваш наближаващите братя Маладига.
Мини на 92.
99
Слънцето вече е високо в небето, когато по пътя се задават трима конници. Не ти е трудно да се досетиш кои са те, още преди да наближат. Значи Пино е удържал на думата си! Интересно, къде ли е той сега?
Само на десетина крачки от тебе конниците спират и сега чуваш ясно гласовете им.
— Пино вече умираше, когато доближих — разказва Аркал на братята си. — А онзи хлапак избяга в мочурището. Стрелях по коварното копеле, но не го улучих и той успя да се прикрие в мрака. Смърт за него!
— Смърт за копелето на Аладон! — отговарят в един глас Дзеко и Биларон.
Така значи! Не само изостави брат си в тресавището, но отгоре на това е решил да те обвини, че си го убил! Ледена ярост се надига в гърдите ти. Макар че вече добре познаваш Аркал, не си очаквал от него да стигне чак дотам.
Барк вероятно е на същото мнение, защото глухо изръмжава. Бързо затискаш муцуната му с ръка, но вече е късно. Аркал прекъсва разказа си тъкмо когато обяснява, че според него най-вероятно ти си самият върколак. После се надига на стремената и се ослушва напрегнато.
— Чухте ли нещо?
— Не, Аркал — отговарят в един глас двамата. Сигурно са били по-увлечени в тая измислица от самия него.
— Стори ми се, че изръмжа кучето на убиеца. Чакайте тук, ще проверя наоколо.
С тези думи Аркал слиза от коня и се запътва към храстите. Когато навлиза в тях, той е само на пет крачки от теб.
Ще използваш ли момента, за да го атакуваш?
Да, този подлец заслужава да умре още сега — мини на 91.
Не, ще се прикриеш по-старателно — мини на 61.
100
Тръгвате внимателно, на разстояние една ръка и една верига. Ледът пращи зловещо под краката ви, но засега издържа. Вече почти сте преминали опасния участък, когато опората изведнъж изчезва и ти потъваш в черната вода на тресавището.
Барк се опитва да отскочи, но е прекалено близо. Общата ви тежест е продънила леда в кръг от няколко крачки и след миг кучето се озовава в тинята до теб. Мочурището бързо ви засмуква надолу. След кратка и мъчителна смърт ви чака тъжно бъдеще — да правите компания на блатните призраци.
101
Като чува въпроса ти, ханджията се замисля дълбоко.
— Наистина не знам, благородни господине. Можете да обиколите старите родови имения и да поразпитате. Току-виж някъде се запазила сребърна стрела от стари времена. Обаче това е дълга работа, ще ви отнеме не един ден. Иначе… знам ли… Сигурно сте чували в легендата за Зеления вампир как рицарят Теорил изковал връх за стрелата си от обикновена сребърна монета. Ако имате един сребърник, може и вие да опитате, само че най-близката ковачница е на повече от два часа път.
Поклащаш глава. Два часа са прекалено много. Ако сложиш и още толкова за връщане, това означава половината нощ. И внезапно ти хрумва идея.
— Ами ковачницата на абатството? Кажи, Гуги, оцеляла ли е ковачницата на абатството?
Малоумният подскача и прегръща Барк, сякаш търси от него закрила.
— Не ходи там, благородни господине! Няма ковачница, само развалини, само прах и пепел. Веднъж Гуги видя друго, ама сигурно лошият абат го е излъгал. Той може да показва разни неща, хубави неща. Добрият отшелник казва, че абатът бил слуга на дявола. Не вярвай на очите си, ако срещнеш абата.
Колкото и да настояваш, не научаваш от Гуги нищо определено. Той ту признава, че ковачницата е оцеляла, ту упорито повтаря, че всичко е разрушено. Така или иначе, има известен шанс да откриеш сред руините нещо полезно. Остава най-същественият въпрос — запазил ли си десетте медни гроша в кесията си? Ако е така и искаш да ги размениш за един сребърник, мини на 160.
Ако нямаш десетте гроша или категорично не искаш да ги разменяш, прехвърли се на 112.
А ако въпреки това държиш на всяка цена да се сдобиеш със сребърна монета, продължи на 27.
102
Изкушението е голямо, но не желаеш да рискуваш. Щом е лежало непокътнато толкова векове, съкровището спокойно може да изчака още малко. Някой ден ще се върнеш да го потърсиш под светлината на деня. А засега ти стига и една сребърна монета.
— Глупаааааак! Глупаааааак! — долитат от близките храсти присмехулните крясъци на три блатни духа. — Да зарежеш такова богатство! Измами те дъртият вожд, измами тееееееееее.
Без да им обръщаш внимание, ти прибираш монетата в джоба си и тръгваш обратно. Вождът не те е излъгал. Пътеката наистина застрашително трепери под краката ти, но все пак успяваш да преминеш и бързо се отдалечаваш към центъра на тресавището.