Сега остава само един въпрос. Ще тръгнеш ли към разрушеното абатство? Досега не си мислил много за това, но едва ли има надежда да откриеш там запазена ковачница. А ще загубиш още време и братята Маладига могат да те изпреварят.
Ако наредиш на блатните огънчета да те водят направо към леговището на върколака, мини на 131.
Ако все пак тръгнеш към абатството, прехвърли се на 103.
103
Решително тръгваш по пътя, показван от блатните огънчета. Духовете и техните подигравки известно време те преследват, но накрая им омръзва и те оставят на мира. Така вървиш през тишината на нощта, докато изведнъж в храстите пред теб се раздава пукот на строшени вейки. Две огнени очи блясват в мрака и преди да се опомниш от изненадата, притежателят им се спуска към теб.
Арбалетът мигновено се оказва в ръката ти. Имаш само броени секунди, за да избереш с коя стрела ще стреляш.
Ако заредиш в арбалета обикновена стрела, попадаш на 59.
Ако избереш трепетликовата, мини на 183.
104
Фигурите на братята почти са се изгубили в мъгливото лунно сияние. Шепнешком заповядваш на Барк да не издава нито звук и тихичко се промъкваш след тях. Скоро отпред се появява разклонът край тресавището, където пътят от Алтагорския замък среща Големия северен път.
Внезапно братята спират и привеждат глави един към друг. Веднага приклякаш и притискаш Барк към снега. Умното куче послушно затаява дъх. Стоиш прекалено далече, за да чуеш разговора, но след малко разбираш какво са намислили противниците. По знак на Аркал четиримата тихо се пръсват и залягат около мястото, където пътищата се сливат. Засада!
Успяваш някак да потиснеш възмущението и също се прилепваш до земята. В тази игра на нерви имаш предимство. Дукът надали ще издържи да те чака дълго — нали някой друг конкурент може да му измъкне главата на върколака под носа…
Така и става. Преди да са минали десетина минути, Аркал де Маладига излиза на пътя, оглежда се и подсвирва. Тримата му братя също излизат, след което групата им се скрива в мъглата.
Мини на 144.
105
Без да губиш нито секунда, хукваш с всички сили към изхода на разрушения параклис. За миг усещаш как ледена ръка те хваща за рамото, но с отчаяно движение успяваш да се изтръгнеш. Барк тича до теб и очите му са готови да изхвръкнат от орбитите. За пръв път виждаш юначния си вълкодав толкова изплашен.
Спираш далече извън руините на абатството. Нямаш представа как си стигнал дотук, без да затънеш някъде. Сядаш върху един изгнил дънер и правиш кратка равносметка на събитията досега.
А тя не е много сложна. Ако имаш трепетликова стрела, все още можеш да се опиташ да потърсиш върколака на 131. В краен случай можеш да поемеш този риск и с обикновена стрела.
Другата възможност е да излезеш от мочурището и да се върнеш при Алтагорския замък. Има известна надежда да причакаш там върколака. Ако избереш този вариант, мини на 45.
И последното, което ти остава, е да се признаеш за победен. В такъв случай ще трябва тепърва да се научиш да живееш при крал, чиято дясна ръка е дук Маладига — трудна задача, която обикновено свършва бързо.
106
— Май вече чакаме доста време, Аркал. Който и да беше тръгнал подир нас, щеше да се покаже досега. Уморих се да държа арбалета насочен…
— Млъквай, дървена главо! Я си представи какво ще стане, ако някой ни проследи? Цялото пазене на тайната около картата на мочурището отива на вятъра. Толкова народ изтрепахме, ако разбере дъртата кратуна в Алтагор, ще ни прати направо на дръвника! Не бива за нищо на света да допускаме някой да ни проследи!
— Така е, Аркал. За нищо на света! Ако трябва ще чакаме до сутринта, но за нищо на света няма никой да ни проследи!
— Ти пък какво разбираш, глупако! Ако чакаме до сутринта, ще изпуснем върколака и тогава защо ни е картата? Ставай и да потегляме, че скоро ще съмне!
Двамата се надигат и скоро силуетите им изчезват в мрака. Изчакваш още мъничко и тръгваш внимателно след Барк по прясната им следа.
Мини на 188.
107
Посочи едно число от таблицата в края на книгата.
От 1 до 7 — мини на 30.
От 8 до 12 — мини на 56.
108
Внезапно от гърлото на Барк излита свирепо ръмжене, изпълнено с такава ярост, че по гърба ти пробягват студени тръпки. Настръхналото куче сякаш е станало два пъти по-едро. Погледът му непрекъснато се върти от посока на посока. Разбираш какво иска да ти подскаже Барк — върколакът обикаля около вас. Светкавично приготвяш арбалета си за стрелба и също започваш да се въртиш с надежда да забележиш нещо. Напразно. Мракът прикрива дебнещото чудовище.