Изведнъж между камъните на двайсетина крачки пред теб проблясват две огнени очи. Ето го!
Ако решиш да стреляш незабавно, избери стрелата — обикновена, трепетликова или сребърна. След това мини на 180.
Ако изчакаш върколакът да дойде по-близо, продължи на 125.
109
Макар че в гърдите ти кипи ярост, полагаш усилия да отговориш бавно и спокойно:
— Не знам за какво говориш, дук де Маладига. Но мога да те уверя в едно: мъжете от рода Аладон никога не са се плашили от надути приказки. Каквото и да се случи тази нощ, аз ще постъпя както ми повелява дългът на благородник.
Дукът отново избухва в смях.
— Я гледай ти! Дребосъкът се прави на страшен! Добре, нещастнико. Ударил е сетният ти час. Само че не желая да си цапам ръцете с отрепка като теб. Брат ми Пино ще ти види сметката.
Без да чака повторна покана, най-едрият от братята скача на пътя и с меч в ръката се хвърля насреща ти.
Ще успееш ли да се подготвиш за сражението? Изпробвай шанса си, като посочиш едно число от таблицата в края на книгата.
Ако числото е от 1 до 6, мини на епизод 148.
От 7 до 12 — продължи на 156.
110
Въздъхваш дълбоко и кимваш.
— Добре, ще ви помогна.
Вождът е смаян. Очевидно не се е надявал да изпълниш молбата му. Няколко секунди той се чуди какво да каже, после по призрачните му устни плъзва печална усмивка.
— За пръв път някой от горделивите победители пожелава да ни помогне! Добре, момко. Върви след блатните огънчета, те ще ти покажат пътя. Виждаш ли ги там?
Ръката на вожда сочи през чернотата на мочурището към старата върба, по чиято корона танцуват бледи пламъчета. Изведнъж целият светещ рояк се откъсва от клоните и полита към вас.
Кимваш утвърдително.
— Добре. Ще вървиш след тях, докато стигнеш до голяма черна могила. Там е издъхнал последният от нас, който изнесъл смъртно ранен свещения племенен тотем от полесражението. Вземи тотема и се върни тук. Не пипай нищо друго! Пътеката към мястото е несигурна и надали ще можеш да се натовариш с нещо повече, без да потънеш.
Отново кимваш и без повече приказки тръгваш след блатните огънчета. Скоро конниците се изгубват от погледа ти. Роякът светлинки те води ту наляво, ту надясно, заобикаляйки дълбоките ями. Неволно се учудваш — никога не си имал по-добър водач през мочурище. Впрочем, какво има тук за чудене…
Мини на 62.
111
Положението става все по-безнадеждно. Нощта вече преваля, а ти още не си наясно къде да търсиш върколака. Кой път ще избереш сега?
Можеш да се върнеш обратно в мочурището по пътеката зад „Златната подкова“ с надеждата, че този път ще избегнеш опасните места. Ако това е изборът ти, мини на 130.
Ако не си бил в хан „Поклонника“, можеш да се отправиш натам. Вярно, ще изгубиш още доста време, но пък за сметка на това има надежда да узнаеш нещо за пътеките из блатата. Ако решиш да тръгнеш към „Поклонника“, мини на 74.
И последната възможност е да потърсиш следите на Аркал и Пино, които навлязоха от кръстопътя направо в мочурището. Ако сметнеш това за най-добро, мини на 175.
112
В задния двор на хана наистина расте стара трепетлика. Докато кършиш най-ниския клон, зад гърба ти се раздава зловещ писклив смях. Неволно изтръпваш и посягаш към меча си, но когато се обръщаш, тревогата ти изчезва. Отново е лудата.
— Искаш ли да чуеш една гатанка? — хили се старицата. — Познай защо крал Ригоболд е убил толкова лесно върколака. С меч, а? С меч, с меч… Вярно, с меч го уби. Честен кръст!
Трепваш. Тази жена наистина знае нещо. Правиш крачка напред, но лудата разбира погрешно намеренията ти. Тя оглежда с разширени очи клона в ръката ти и веднага побягва с отчаян писък. След миг нощта я поглъща.
Няма как, гатанката ще остане без отговор. Безсмислено е да преследваш старицата в непрогледната нощ. С помощта на кинжала си бързо издялкваш една трепетликова стрела и изтичваш обратно към кръстопътя. След десетина минути достигаш развалините на някогашната караулка. Според малоумния Гуги оттук трябва да започва най-безопасната пътека към вътрешността на блатата. Но преди да предприемеш каквото и да било, от мрака връхлита нова опасност.