С теб ли е Барк?
Да — мини на 81.
Не — прехвърли се на 126.
113
— Намерихме ли вече пътя, Аркал? Тази проклета пътека като че ли си прави майтап с нас. Непрекъснато се мести.
— Млъквай, Пино! Нямаш капка мозък в главата си! Как може пътека да се мести? Ти си виновен за всичко с твоята тъпота и мудност. Хайде, ще потърсим още малко.
Храстите пред теб се размърдват. Веднага отскачаш настрани и се прилепваш към замръзналите буци, стискайки с ръка муцуната на Барк. За щастие облаците отново са закрили небето и над мочурището тегне почти непрогледен мрак.
След няколко минути радостно възклицание ти подсказва, че братята Маладига най-сетне са намерили правилната пътека. Виждаш как черните им силуети минават само на десетина крачки от теб, без да те забележат в тъмнината. Изчакваш ги да се отдалечат малко и тръгваш подир тях.
Мини на 188.
114
Тръгваш към блатото, но изведнъж ти хрумва по-добра идея. Бързо се връщаш назад и караш Барк да подуши мястото, където си спомняш, че бе залегнал Аркал. После нареждаш на кучето да върви по следата в пълна тишина.
Приведен ниско над снега, Барк се плъзва напред като черна сянка в лунната нощ. Тръгваш на няколко крачки след него. В небето над вас плъзват парцаливи облаци и постепенно пълната луна изчезва зад тях. Настава почти непрогледен мрак, сред който едва различаваш неясните очертания на храсти и ниски, криви дръвчета.
Известно време се промъквате по пукащия лед на мочурището, но изведнъж Барк спира и от гърлото му излита тихо злобно ръмжене.
Хващаш муцуната му с ръка, за да го спреш. В мрака не се вижда нищо, но Барк не би изръмжал току-така. Вслушваш се внимателно и скоро чуваш неясен шепот.
Мини на 106.
115
Прибираш меча в ножницата и решително обръщаш гръб на Пино. Като вижда това, нещастникът се развиква с пронизителен глас:
— Не ме оставяй! Не ме оставяй тук! Аркал за нищо на света няма да ми помогне! Извади ме и ще ти дам всичко, каквото поискаш! Ще ти разкажа за върколака! Ще ти разкрия тайната на нашия род! Ще направя каквото кажеш, само ме измъкни!
Все още можеш да промениш решението си. Ако се смилиш над Пино, мини на 26.
Ако смяташ, че е по-добре да го оставиш на ужасната му съдба, мини на 87.
116
— Е, хлапако, петте секунди изтекоха — заканително изрича дукът. — Какво реши?
— Поведението ти е недостойно за благородник, Маладига!
— Ако обичаш, спести ми нравоученията! Простолюдие или благородници, всички сме еднакви, когато работата опре до пари и власт. Избирай!
Махваш с ръка и унило вдигаш рамене.
— Е, добре… Принуждаваш ме да отстъпя пред грубата сила. Тръгвам си… но още утре всички ще узнаят що за хора са братята Маладига.
— Върви, върви! И без тебе славата ни се носи из цялото кралство. — Гласът на дука изведнъж става многозначителен. — Сбогом, хлапако.
Поклащаш глава и сподирен от Барк, бавно тръгваш по пътя към Алтагорския замък. Но само след няколко крачки внезапно предчувствие те кара да обърнеш глава.
Провери шанса си с едно число от таблицата в края на книгата.
От 1 до 6 — попадаш на 4.
От 7 до 12 — мини на 184.
117
Поставяш трепетликовата стрела върху тетивата на арбалета, но още щом я виждат, призраците надават отчаяни писъци и изчезват като издухани от вятъра. Очевидно този път си успял да ги уплашиш. Само че това не ти носи много сведения накъде да вървиш.
Внезапно забелязваш, че настръхналият Барк гледа нейде зад теб и ръмжи съвсем тихичко. Светкавично се обръщаш и срещу арбалета ти се оказва едър блатен дух. Стреснат от неочакваната заплаха, той е застинал като скован.
— Само да побегнеш, прострелвам те без да ми мигне окото! — заплашваш го ти.
— Недей! — моли се призракът. — Ще ти покажа всички красоти на мочурището! Ще видиш най-красивите блатни ями, които съществуват на три дни път наоколо!
— Не ми трябват никакви блатни ями! — прекъсваш го ти и потръпваш при спомена за дупката в леда. — Казвай как да стигна до центъра на мочурището.
— Глупак си ти! Нищо не разбираш от ями! — ядно промърморва призракът, но веднага побързва да смени тона. — Добре, добре. Ти и без това си на прав път. Като минеш триста крачки, ще стигнеш до една ниска могилка, обрасла с храсти. По-нататък ще видиш в далечината голяма стара върба, край нея често се събират блатните огънчета. Обаче за пътя към върбата нищо не мога да ти кажа. Там вече не е моя територия. Ама може да срещнеш други, по-лоши. — Гласът му изведнъж става ласкателен. — Ти си силен и храбър. Разстреляй ги с трепетликовата стрела, без да му мислиш, само ни притесняват нас, кротките блатни духове.