Отпращаш призрака да си върви и тръгваш напред. Не си се надявал много на неговите указания, но скоро наистина стигаш до обраслата могилка, а от нейния връх забелязваш в далечината стара върба, облепена с бледи пламъчета. Слизаш от другата страна и се питаш дали и нататък пътят ще бъде безопасен.
Мини на 174.
118
Вратата се разтваря и навън излиза мършав старец, облечен в груба кълчищена дреха. Той вдига ръка и посочва надясно.
— Ето, натам. Върви все направо и ще стигнеш ниска гола могилка с купчина камъни на върха. Там е гробът на проклетото изчадие. Но се пази, благородни младежо. Не вярвай на очите си. Всяка нощ върколакът излиза от гроба и се преобразява в прекрасен момък, за да подлъгва наивните души. Пази се… и дано Бог ти даде сила за праведния удар.
Благодариш на стареца и тръгваш накъдето те е упътил. Но само след десетина минути Барк спира като вкаменен и заема ловджийска стойка. Ти също застиваш и напрягаш слух. Не, нищо не чуваш. Вече се готвиш да тръгнеш отново, когато някъде от храсталака пред теб долитат тихи гласове.
Мини на 113.
119
Блатните огънчета те водят все навътре в мочурището. Скоро пред теб се изправят каменни руини — външната стена на абатството. Припомняш си какви истории се разказват за него и това е достатъчно, за да те побият ледени тръпки.
Дали все пак не е по-добре да се върнеш и да потърсиш върколака, независимо с каква стрела, разполагаш? Ако сметнеш това за най-разумно, продължи на 131.
Разбира се, нищо не ти пречи да отхвърлиш предупрежденията на здравия разум и да влезеш в абатството, разчитайки на късмета и храбростта си. В такъв случай мини на 177.
120
В този миг всичко се решава от дълга на благородник, в който си възпитаван от най-ранно детство. Не знаеш какво означава всичко това, но се доверяваш сляпо на кралската воля. След миг мечът ти се забива в гърдите на загадъчния младеж. Избухва облак черен дим… а когато се разсейва, пред трона отново лежи главата на върколака. Ригоболд избърсва студената пот от челото си.
Мини на 48.
121
Вдигаш заплашително пейката над главата си и замахваш към Дзеко. Той обаче се отдръпва като котка и тежестта на масивния дъб те повлича настрани. Преди да успееш да направиш каквото и да било, острието на меча се забива в гърба ти.
122
Замисляш се за последните думи на вожда. Защо ли пък може да ти е нужна сребърна стрела, когато си имаш трепетликова? Всички предания разказват, че двете са еднакво ефикасни срещу нечисти твари. А сребърна стрела едва ли изобщо е останала в цялото кралство.
Разбира се, можеш да направиш сребърен връх за стрела. Разчиташ на уменията си, още преди години в замъка Аладон старият оръжейник те е научил как да ковеш оръжие. Но за това са нужни две неща: сребърна монета и ковачница. Дори да вземеш сребро от съкровището на варварите, къде ще изработиш стрелата? Най-близката ковачница е на няколко часа път, до сутринта няма даже да стигнеш до нея…
Изведнъж се сещаш за друга възможност. Знаеш, че в прокълнатото абатство някога е имало ковачница. Но само от мисълта за него косата ти настръхва. Малцина са ходили дотам, още по-малко са се върнали и нито един не е останал с ума си след това. И то посред бял ден, а какво ли те чака нощем в зловещите руини?
Както и да е, нямаш особено голям избор. Ако тръгнеш да търсиш върколака с трепетликовата стрела, мини на 131.
Ако държиш на всяка цена да си направиш сребърна стрела, мини на 187.
123
— Избирам меча! — отговаряш ти.
Аркал отваря уста да възрази, но придворният церемониалмайстор го изпреварва:
— Нямаш право, Аладон. Още от времената на първия крал тук е в сила забраната да се вади меч в пределите на замъка! Изключения се допускат само за кралската стража.
— Добре тогава, защо да не се сражаваме извън замъка? — питаш ти.
— Иска да избяга, подлецът! — намесва се Аркал. — Ти си страхливец, Аладон! Избирай още сега: нож или стрели?
В залата се надигат одобрителни възгласи. Разбираш, че трябва да приемеш. Или ще избереш едно от предложените оръжия, или ще те обявят за страхливец.
Кое ще предпочетеш?
Нож — мини на 143.