Стрели — мини на 189.
124
В гърдите ти кипи ярост, но ти полагаш усилие да се овладееш. Едно предизвикателство би било не само безсмислено, а и опасно. Сам срещу четирима въоръжени противници сред полето нямаш никакъв шанс за победа. И все пак думите засядат на гърлото ти. Напрегнатото мълчание се разтегля и братята Маладига един по един вадят мечовете си от ножниците.
Въздъхваш дълбоко и най-сетне намираш сили да изречеш:
— Не знам за какво говориш, дук де Маладига. Но мога да те уверя в едно: мъжете от рода Аладон никога не са подхващали излишни разпри. След като желаеш това, ще се постарая тази нощ да не заставам на пътя ти.
Дукът презрително плюе в снега край коня си, ала не бърза да прибере меча. Явно е очаквал да срещне по-сериозна съпротива. Братята му усещат това и надигат оръжията. Но в този миг се раздава мощен глас:
— В името на краля приберете мечовете! Тази вечер ще имате срещу кого да се биете!
Стреснато обръщаш глава и виждаш, че по пътя откъм крепостта се приближава в галоп отряд на кралската стража.
— Спокойно, капитане! — провиква се дукът. — Не е станало нищо. Просто беседвахме мирно с този младеж и той прояви интерес към мечовете ни. Не можехме да откажем на любезната му молба, нали така?
Капитанът на стражата оглежда подозрително четиримата конници, след това кимва.
— Добре, да приемем, че е така. Сега оставете младежа на мира и благоволете да ме последвате към замъка. Кралят е нетърпелив.
Премини на епизод 169.
125
От мрака изниква грамадно космато тяло. Застиваш с арбалет в ръцете, очаквайки върколакът да дойде по-близо. Няколко безкрайни секунди двамата се гледате напрегнато. Сетне чудовището навярно решава, че изяждането ти не може да се отлага повече и прави огромен скок напред.
Скокът преодолява почти половината от разстоянието, което ви дели, но ти хладнокръвно изчакваш. Едва когато звярът се отблъсква повторно, светкавично насочваш арбалета и пускаш стрелата.
Мини на 21.
126
Усещаш нечий поглед, ала колкото и да се оглеждаш, не можеш да забележиш никаква опасност. Но още при първите крачки през замръзналото мочурище въздухът зад теб се раздвижва. Преди да успееш да се обърнеш, върху гърба ти се стоварва огромно космато тяло. Нечии могъщи лапи извиват главата ти. В следващия миг остри вълчи челюсти те захапват за гърлото.
Докато умираш, последната ти мисъл е, че все пак си изпреварил братята Маладига. Може би някой друг ще успее да убие върколака и да отмъсти за теб. Но това едва ли ще утеши престарелия ти баща, който чака сега в замъка Аладон…
127
Над източния хоризонт блестят първите слънчеви лъчи. Търпеливо чакаш, свит между голите храсти в западния край на мочурището. В торбата ти тежи главата на върколака. Въпреки лютия студ, седиш неподвижно, без да откъсваш очи от близкия кръстопът. И ето че най-сетне се случва онова, което си очаквал — отдясно се задават три едри силуета. Привеждаш глава сред вейките. Не можеш да различиш ясно идващите мъже, но отлично знаеш кои са те — Дзеко, Биларон и Аркал де Маладига.
Братята спират само на десетина крачки от теб. Изглеждат ядосани повече от всякога. И има защо — легендата, която им разказва Аркал, те изумява.
— Когато успях да се приближа, Пино вече беше мъртъв, а онзи хлапак бягаше из мочурището. Стрелях по негодника, но не успях да го улуча и той се скри сред храстите. О, ако беше по-светло!
— Смърт на копелето на Аладон! — изръмжават в отговор другите двама.
Значи така. Е, какво друго би могло да се очаква от Аркал… Но поне Пино е удържал на думата си и не е тръгнал да те преследва.
Братята отминават и се отдалечават към замъка. Ако решиш да ги последваш, мини на 46.
Ако предпочиташ да изчакаш известно време, продължи на 97.
128
— Значи и вие сте имали някаква чест! — възкликва вождът. — Не вярвах, че някой от вашия народ може да устои на вида на съкровището. Не си взел нито една монета, нали?
— Не — потвърждаваш ти.
— Отлично! Защото магическата сила на тотема правеше пътеката към него все по-несигурна и през последните години надали човек би могъл да изнесе повече от монета-две, без да затъне. До утре сутрин магията ще се разсее. Нека тогава цялото съкровище бъде твое, това ще е нашата благодарност за доброто. А сега пусни тотема в тази яма. Костите ни почиват там долу, дълбоко на дъното й.
Тотемът потъва в ямата без плясък.
— Остава ни твърде малко време, но искам да те предупредя за още две неща. Блатните огънчета ще ти се подчиняват и ще те водят накъдето пожелаеш…