Выбрать главу

Изведнъж туфата трева под краката ти хлътва. Тежестта на торбите се е оказала прекалена. Не успяваш дори да извикаш, само издаваш глух стон, сетне мочурището те поглъща. Трябваше да послушаш вожда на варварите — той не те излъга.

143

Аркал се усмихва злобно и посяга към колана си, но в следващия миг лицето му се разкривява.

— Изгубил съм някъде кинжала си! — възкликва той. — Разрешете да се бием със стрели, ваше величество!

— Право на Аладон е да избира оръжието — хладно отвръща кралят. — Виждам, че и братята ти са в залата. Вземи кинжала на някой от тях.

Без да чака покана, Дзеко изтичва напред с кинжал в ръка. Аркал неохотно поема оръжието. Един от слугите очертава на пода кръг, в който трябва да застанете.

Добре. Остава ти само един избор. С кой кинжал ще се биеш?

Със своя — мини на 93.

С кинжала на Аркал — мини на 140.

144

На този разклон Големият северен път пресича страната от север на юг покрай Гнилото мочурище. От древни времена е забранено по него да се издигат ханове в непосредствена близост до двореца, но на половин час път и в двете посоки има по един — на север „Златната подкова“, на юг — „Поклонникът“.

Докато изчакваш братята Маладига да се отдалечат, ти обмисляш накъде ще тръгнеш. Гнилото мочурище е напълно непроходимо през лятото, но през зимата то замръзва. Макар да е тънък и коварен, ледът все пак предлага известна надежда за този, който иска да навлезе в блатата. Остава само въпросът кой път да избереш.

Би могъл да отидеш до хана „Златната подкова“. Там почиват ловците на блатни плъхове, които идват на пролетните панаири в графството на баща ти да продават великолепните им кожи. За да ги ловят, трябва да навлязат в тресавището — значи сигурно ще можеш да научиш от тях някоя пътечка навътре. Ако избереш този вариант, мини на 94.

Би могъл да отидеш и до „Поклонника“. Легендите разказват, че много отдавна, още преди да се появи мочурището, в него са отсядали поклонниците, идващи да посетят тукашното абатство. Ала веднъж един от тях открил, че абатът се занимава с черна магия и продава на дявола душите на посетителите. Тогава те го проклели и за десетина години подпочвените води се надигнали и залели местността. Много преди това монасите се разбягали, а абатът полудял и се обесил. Днес пътищата към абатството са изчезнали и никой не знае какво е останало от него. Навярно само руини… Но някога от хана към него е имало широк и удобен път. Не е изключено почвата там да се окаже по-здрава — в такъв случай ще можеш сравнително лесно да преминеш към вътрешността на блатата. Ако избереш да тръгнеш натам, мини на 74.

Лошото е, че и в двата случая ще загубиш доста време — поне половин час. А докато обикаляш, противниците ти могат да постигнат успех. Не си съвсем сигурен, но братята Маладига като че са тръгнали право към средата на мочурището. Ако избереш същия път, ще можеш да ги следиш и да избегнеш нова засада. Вярно, така им отстъпваш преднината и шансовете да срещнат първи върколака.

Вдигаш рамене. Няма как, всеки избор си има плюсове и минуси. Ако решиш още сега да навлезеш в тресавището по следите на братята Маладига, мини на 114.

145

Тихичко се промъкваш покрай хана на десетина крачки разстояние от стените и внезапно виждаш на фона на един прозорец да се очертава силуетът на Дзеко. Охо! Значи с право си подозирал нова засада. Е, предупреденият е въоръжен…

Безшумно изтегляш меча от ножницата и пристъпваш напред. Но в този момент Барк не издържа напрежението и глухо изръмжава. Дзеко се обръща и те вижда в светлината на прозореца.

Мини на 133.

146

— Радвам се да видя още един посетител на скромната ми обител — глухо изрича гробовен глас. — Кажи каква магия или услуга си дошъл да поискаш?

Гърлото ти е толкова пресъхнало, че успяваш да проговориш едва от третия опит.

— Ами… никаква магия, не ми трябват такива неща. Дойдох просто с молба да използвам ковачницата, за да си изкова сребърен връх за стрела.

— Не ти трябват ли? Странно момче си ти. Та само преди двайсет и четири години продадох една чудесна магия! Значи сребърен връх за стрела… Срещу върколака си тръгнал, а?

— Да.

— Виждам, че знаеш доста неща. Не искаш ли все пак някаква услуга? За мое удоволствие — просто обичам да помагам на хората. Какво би казал например, ако братята Маладига бъдат погълнати от мочурището тази нощ? Ще стане съвсем лесно и без никакво твое участие. Никой няма да може да те упрекне. Повярвай ми, с лекота ще им видя сметката. Преди малко срещнах онзи глупак Пино. Толкова се изплаши, че даде клетва да зареже и върколака, и брат си, и теб.