Постепенно започваш да се питаш какво би станало, ако нападнеш братята Маладига сега, сред мочурището. Двама на двама сте, битката ще е честна… макар че те обикновено не се интересуват много-много от честта и предпочитат силата. Вероятно би могъл да се справиш с единия, докато Барк задържи другия, а после ще е сравнително лесно. По-добре да се биеш само срещу двама от братята, отколкото срещу четиримата наведнъж.
Ще нападнеш ли Пино и Аркал още сега?
Да — мини на 69.
Не — мини на 171.
10
Пристъпваш напред, изтегляйки в движение меча от ножницата. Лицето на младежа се изкривява — сам не знаеш дали от болка или от омраза. Ала гласът му си остава все тъй мек и спокоен.
— Благороднико! Не прави това, ще съжаляваш! Допускаш ужасна грешка!
За миг те обзема колебание. Ако решиш все пак да изслушаш върколака в новия му облик, мини на 132.
Ако твърдо си решил да унищожиш чудовището, продължи на 162.
11
Идеята изглежда наистина разумна. Защо да обикаляш из блатата, когато можеш да изчакаш тук? Рано или късно върколакът трябва да се появи пред замъка. Тогава ще дойде твоят шанс.
И ти оставаш да обикаляш около крепостната стена, като от време на време спираш да се постоплиш край огъня на войниците. Така изминават четири часа.
Продължи на 65.
12
— Исках само да се уверите, че съм изпълнил дълга си на верен поданик, ваше величество — казваш ти. — Волята на владетеля е закон за всеки благородник от рода Аладон.
Мини на 48.
13
Трепетликовата стрела полита със свистене, но призрачните конници отскачат мълниеносно от пътя й.
— Така ли? — чува се заканителен глас от дъното на шпалира им. — Ние му отдаваме почести като на вожд, а той стреля по нас! Напред, храбри бойци!
В първия момент се усмихваш — какво биха могли да ти направят група призраци? Оказва се обаче, че могат — шеметната вихрушка от призрачни сенки около теб напълно те заслепява и не можеш да направиш нито крачка.
Най-сетне атаката на призрачната армия престава. Лежиш на пътеката, напълно изгубил ориентация.
— Върви подир блатните огънчета, недостойни пътнико! Те ще те отведат където пожелаеш — чуваш гласа на вожда на сенките. — Не искам костите ти да сквернят със своето присъствие покоя на нашите!
Продължи на 153.
14
Захвърляш снопчето козина в лицето на краля… и изведнъж с ужасен крясък Ригоболд започва да се преобразява. Пищната мантия се разцепва на две, тялото под нея бързо се покрива с жилави косми, ръцете и краката се превръщат в зверски лапи. Само след минута пред вкаменените от учудване придворни стои върколак!
Звярът разтваря хищно челюсти и скача към младежа, но сребърната стрела вече е в арбалета ти. Вдигаш оръжието и стрелата посреща чудовището по средата на скока му — отново в дясното око, както предишния път.
Върколакът рухва на пода с рев, от който потреперва целият дворец. След няколко гърча тялото му изведнъж се разсипва на купчинка сива пепел.
Мини на 63.
15
За жалост днес късметът не е на твоя страна. Изведнъж клонките точно пред лицето ти се разгръщат и злобният поглед на Аркал де Маладига се впива в теб.
— Ахаааа, ето къде било копелето! Прочети си молитвата, сополанко. Прекалено дълго се мотаеш на пътя ми — вече те предупредих какво ще последва. Този път няма да избегнеш смъртта.
И той извръща глава, за да повика братята си.
Ако решиш да го нападнеш незабавно, мини на 91.
Ако се опиташ да го разубедиш, продължи на 173.
16
Старицата прибира парите нейде из гънките на дрипавата си рокля, после се оглежда наоколо и прошепва:
— Трепетликата ще те погуби! Среброто ще ти помогне!
— Това ли е всичко, което можеш да ми кажеш за десет медни гроша?! — недоумяваш ти. — Та това си е жив обир!
— Повече е, отколкото предполагаш! — уверява те лудата. — Повярвай ми, един ден ще ме потърсиш да ми благодариш! Ако не вярваш, иди да питаш абата.
— Кой абат? — изненадваш се ти.
— Онзи, в мочурището. Той ще ти каже.
Блъсваш я възмутено. Няма що, хубав съвет! Да отидеш в прокълнатото абатство с риск за живота и душата си. Единствено гордостта и възпитанието ти пречат да си вземеш парите обратно със сила.