— Но аз не съм казал…
— Помисли, младежо! Няма ли да е облекчение за цялото кралство, ако тези подлеци намерят смъртта си? Така вършиш добрина не само на себе си, но и на всички честни поданици на Ригоболд!
Какво ще му отговориш?
Че това е истина и че много неща в кралството биха тръгнали по-добре, ако братята Маладига ги нямаше — продължи на 28.
Че не обичаш братята Маладига, но не желаеш смъртта им — прехвърли се на 79.
147
— Предаваш ли се, Аркал де Маладига? — високо произнасяш ти ритуалната фраза.
— Предавам се — изхърква Аркал.
— Отказваш ли се от думата, която даде преди малко?
Аркал те гледа като бясно куче, но няма друг изход.
— Отказвам се.
Ставаш и вдигаш острието на кинжала в знак на поздрав.
— Ваше величество, отсъдете победата!
— Победата е твоя, Леодил де Аладон — отвръща кралят. — Ела и заеми заслуженото си място до трона. А ти, Аркал, дръзна да дадеш лъжлива дума на благородник пред целия кралски двор. Затова те лишавам от благородническа титла и те прогонвам от пределите на кралството. Присъдата влиза в сила незабавно. Стражата ще те придружи до границата.
Аркал изглежда като статуя на освирепял демон. Не помръдва, докато стражата не го извежда насила.
— Знаех къде е истината, Леодил — тихо ти казва кралят, когато сядаш до него . — Но трябваше да я докажеш и пред придворните. Сега вече всичко е наред.
Мини на 43.
148
Отскачаш настрани и в движение изтегляш меча си от ножницата, но внезапно кракът ти затъва в дълбокия сняг край пътя. Губиш равновесие и падаш по гръб. Докато опитваш да се надигнеш, Пино де Маладига се озовава над теб. Отбиваш първите му удари, но днес шансът не е на твоя страна. С рязко измамно движение мечът на Пино преодолява твоята защита. Усещаш как стоманеното острие се впива в гърлото ти и сред вълна от огнена болка потъваш в мрака на смъртта.
149
Тичаш задъхан по пътя, който ти посочват блатните огънчета. На няколко пъти затъваш до глезени и едва успяваш да се измъкнеш от ледената тиня. Но въпреки всичко не забавяш крачка. Край теб Барк се носи напред с огромни скокове.
Изведнъж кучето спира като вкаменено и заема ловджийска стойка. Ти също застиваш и напрягаш слух. Не, нищо не чуваш. Вече се готвиш да тръгнеш отново, когато някъде от храсталака пред теб долитат тихи гласове.
И в същото време блатните огънчета се разпръскват на всички страни като подплашени птици.
Мини на 113.
150
Малко по малко тинята разхлабва коварната си прегръдка и ти се изтегляш към по-здрава почва. Ала когато вече всичко изглежда почти спечелено, ледът под Барк внезапно се пропуква и той потъва, без да издаде нито звук. Бясно се хвърляш към него, но тресавището те засмуква обратно и въпреки всички усилия ледената кал скоро се склопява над главата ти.
151
Докато ехото от изстрела заглъхва, главата на звяра изведнъж се замъглява и изчезва. След миг на нейното място стои младежът, когото видя през нощта в Гнилото мочурище.
— Помниш ли ме, татко? Магията е разтурена — произнася младежът.
Под свода на тронната зала се разнася изумената въздишка на десетки гърла. Сега, когато са застанали един срещу друг, приликата между двамата е очебийна. Придворните стоят като вкаменени, единствено ти си запазил присъствие на духа. И кралят е забелязал това.
— Аладон! — отчаяно крещи той. — Убий изчадието!
— Не, Аладон! — прекъсва го младежът. — Изпълни каквото ти казах!
Кого ще послушаш?
Краля — мини на 120.
Младежа — продължи на 14.
152
В очите на вожда проблясват гневни искрици — сигурно е свикнал да се отнасят с него по-почтително.
— Не бързай толкова, момко! — предупреждава те той. — Тук, в тресавището, ние сме най-силните. Или ще ни отдадеш почитта, която заслужаваме, или няма да ти покажем каквото търсиш.
Какво ще му отговориш?
Че не си искал да го обидиш и си готов да му отдадеш почит — продължи на 67.
Че нямаш навика да се церемониш с призраци, особено ако са призраци на варвари и грабители — мини на 57.
153
Най-напред заръчваш на блатните огънчета да ти покажат къде е паднала трепетликовата стрела. Роякът светлинки веднага полита ниско над мочурището и спира на стотина крачки от теб. Посочваш на Барк това място и му заръчваш да донесе стрелата. Умното куче побягва нататък и след малко се завръща с успешно изпълнена задача. Погалваш го и оглеждаш с ново любопитство блатните огънчета, които летят обратно към теб. Значи наистина можеш да разчиташ на тях. Какво ще поискаш сега?