Да те упътят към прокълнатото абатство — продължи на 103.
Да ти намерят сребро — мини на 32.
Да те отведат при върколака — прехвърли се на 131.
154
Влизал ли си вече в хана?
Да — мини на 80.
Не — продължи на 164.
155
Надигаш кинжала си, за да отрежеш главата на върколака, но изведнъж с трупа на чудовището става нещо странно. Той се размърдва, сякаш дърпан от невидими конци. Отскачаш като попарен и заставаш до настръхналия Барк на десетина крачки от мъртвото чудовище. Но мъртво ли е всъщност? Как да бъдеш сигурен в това, след като знаеш, че толкова години нощ след нощ е излизало от гроба?
Очертанията на върколака се замъгляват, цялото му тяло плавно се преобразява и след минута пред теб лежи красив младеж в облекло на благородник от най-висше потекло. Гърдите му бавно се надигат — диша, жив е въпреки сребърната стрела в окото!
— Приближи се — изрича младежът с учудващо мек и нежен глас. — Искам да ти кажа нещо.
Старият ти баща неведнъж те е упреквал, че си прекалено наивен. Може и да е прав, но не си чак толкова глупав, че да забравиш историите, които си чувал: върколакът умее да се превръща в красив млад мъж, за да погубва по-лесно жертвите си. И все пак се колебаеш дали да не изпълниш молбата му. Та той изглежда толкова благороден и искрен…
Ако се приближиш към него, продължи на 68.
Ако го сториш, но само за да пронижеш чудовището с меча си, мини на 10.
А ако сметнеш за най-разумно да изчакаш докато издъхне окончателно, прехвърли се на 36.
156
Отскачаш настрани и в движение изтегляш меча си от ножницата. Мисълта ти е ясна и хладна. Спомняш си една от най-важните заповеди в уроците по бойни изкуства: използвай терена така, че да поставиш врага в неизгодно положение.
Оглеждаш се. Дълбокият сняг край пътя е мястото, където ще имаш предимство пред тромавия Пино. Отскачаш натам и отбиваш първия удар на противника.
Обхванат от ярост, Пино размахва меча като дърварска секира и нанася удар след удар. Но за тебе не представлява никаква трудност да избегнеш дивите му атаки. Нещо повече — само след минута издебваш удобния миг, за да се хвърлиш напред. Острието на меча ти изскърцва по ризницата на врага. Пино стреснато отскача назад, препъва се и пада по гръб. Пристъпваш към него, но в този миг се раздава мощен глас:
— В името на краля приберете мечовете! Тази вечер ще имате срещу кого да се биете!
Стреснато обръщаш глава и виждаш, че по пътя откъм крепостта се приближава в галоп отряд на кралската стража.
Братята Маладига замръзват от изненада. Единствен дук Аркал запазва присъствие на духа и размахва ръка.
— Спокойно, капитане! Не е станало нищо. Просто беседвахме мирно с този младеж и той прояви интерес към бойните умения на брат ми. Не можехме да откажем на любезната му молба за един кратък урок, нали така?
Капитанът на стражата оглежда подозрително четиримата конници, след това кимва.
— Добре, да приемем, че е така. Сега оставете младежа на мира и благоволете да ме последвате към замъка. Кралят е нетърпелив.
Премини на епизод 169.
157
Ударът те събаря на земята, но макар и замаян, ти не изпускаш арбалета. Отсреща върколакът отново се хвърля към теб. Нямаш нито секунда за колебание. Направо от легнало положение се прицелваш в летящия звяр и пускаш стрелата.
Мини на 21.
158
Тръгвате бавно един до друг, като внимаваш все пак да не сте прекалено близо. Но дори и изпъната до предел, веригата не позволява да се отдръпнеш достатъчно. Скоро ледът започва тихичко да пращи под краката ти. Не се знае дали ще издържи общата ви тежест, ако продължите по-нататък.
Барк те поглежда, дръпва веригата и изскимтява умолително. Ако го пуснеш първо да премине сам, прехвърли се на 129.
Ако предпочетеш и занапред да държиш кучето за веригата, продължи на 100.
159
Вече наближава пладне, когато най-сетне Ригоболд те приема в покоите си. Коленичиш и му поднасяш главата на върколака.
Мини на 48.