160
Ханджията охотно ти прави тази дребна услуга. След малко ти се сбогуваш с него, прибираш сребърника в кесията си и напускаш „Поклонника“.
Мини на 112.
161
— Не бързай да се радваш, Маладига! — предупреждаваш го ти. — Може и да умра, но няма да е толкова лесно. Не виждаш ли, че сме двама? Схватката ще бъде дълга. Колко време ще ти трябва, за да се справиш с мен и кучето?
Пино се обажда колебливо:
— Знаеш ли, братко, той говори разумно. Мисля, че…
— Не се мъчи да мислиш, Пино! — прекъсва го дукът. — В главата ти няма и капка мозък! Хлапакът просто опитва да ни стресне. Напред!
— Браво! — отвръщаш иронично ти. — Храбрият дук никога не променя решенията си! Хей, Маладига, опитай да поразмислиш, ако се смяташ за по-умен от Пино! Докато си губиш времето с мен, другите конкуренти бързат към Гнилото мочурище. Скоро някой от тях ще открие върколака. Как ти харесва перспективата утре сутрин да откриеш, че друг е станал дясна ръка на крал Ригоболд?
— Млъквай, сополанко! — яростно се обажда дукът.
— Не му обръщай внимание, Аркал! — подкрепя го Пино. — Хлапакът просто опитва да ни…
— Млъквай и ти, глупако! — прекъсва го Аркал де Маладига. — Какво разбираш с дървената си глава? Това проклето змийче е право. Нямаме време за губене. Тръгвайте!
Четиримата прибират мечовете и се отдалечават през снега. Внезапно дукът извръща глава към към теб и се провиква:
— Този път имаш късмет, сополанко! Но не прекалявай! Следващия път ще те убия, каквото и да ми струва това.
Братята Маладига се превръщат в неясни сенки и скоро оставаш сам на пътя. Твърдо си решил да продължиш към Гнилото мочурище, но отново се колебаеш как да го сториш.
Ако желаеш веднага да тръгнеш напред, прехвърли се на 104.
Ако изчакаш десетина минути, за да не се натъкнеш пак на противниците, мини на 85.
162
Мечът ти се забива дълбоко в гърдите на младежа и веднага човешкият му облик изчезва. Пред тебе отново лежи върколакът — вече наистина мъртъв.
Мини на 56.
163
Колебаеш се само за миг, сетне решително изричаш клетвата. Абатът размахва безплътните си ръце и гръмотевичният му смях разтърсва руините на параклиса. Пред очите ти всичко помръква и преди да изгубиш съзнание, успяваш да си помислиш, че прокълнатият призрак те е измамил.
Но абатът е удържал на думата си. Сякаш е минал само миг, когато внезапно се озоваваш на заснежения път пред замъка Алтагор. Бледото зимно слънце вече се е подало над хоризонта. През рамото ти виси тежка торба. Отваряш я и виждаш вътре окървавена зверска глава. Едното око гледа изцъклено право към теб, от другото стърчи пречупена трепетликова стрела. Смътно си спомняш броденето из блатата и схватката с върколака, но щом се помъчиш да изясниш нещата, спомените изчезват — всичко е минало като насън.
Мини на 127.
164
За твоя изненада общата зала се оказва съвършено пуста, ако не се брои ханджията, който радостно размахва ръце.
— Добър вечер, благородни господине! Желаете ли да ви предложа кана греяно вино в тая студена нощ?
Поклащаш глава — нямаш време за губене, а и печалното състояние на кесията ти не предразполага към пиршества.
— Не, добри човече. Идвам само да питам за нещо. Зад хана има пътека към блатата. Дали е проходима по това време на годината?
Ханджията отново размахва ръце, но този път лицето му е пребледняло.
— Блатата ли? Зарежете тая мисъл, благородни господине! През деня може би, но сега… Даже ловците на блатни плъхове не винаги се осмеляват да тръгнат през тия тресавища. Ако искате, питайте тях, само че ще трябва да отскочите до „Златната подкова“. А най-добре ще сторите, ако се откажете и останете тук. Прокълнати места са това, прокълнати… Не знаете ли легендата за абатството?
— Знам — кимваш ти. — Но трябва на всяка цена да отида там. Тръгнал съм с кралска заповед да убия върколака.
Очите на ханджията стават кръгли като чинийки.
— Върколака ли? Е, това вече наистина са само легенди. Имаше един върколак преди години, но казват, че крал Ригоболд го убил. А мене ако питате, излишно беше. Вярно, гнусна твар е върколакът, но никому нищо лошо не правеше. Из тия мочурища бродят къде-къде по страшни изчадия.
— Все едно — упорито казваш ти. — Трябва да изпълня кралската заповед.
— Ваша воля — промърморва ханджията.
Обръщаш му гръб и посягаш към дръжката на вратата, когато той изведнъж възкликва:
— Чакайте! Сетих се. Ще повикам Гуги, ратая де… Малко е слабоумен, да прощавате, обаче все броди из ония блата. Може и да ви каже нещичко. Само изчакайте, след секундичка ще го доведа.