И ханджията изтичва към задната врата с цялата бързина, на която е способно възпълното му туловище.
Продължи на 86.
165
— Хлапакът, значи! — доволно изръмжава Дзеко. — Знаех си, че като застана отвън край прозореца, ще те видя как влизаш вътре на светлото! Е, сополанко, време е да умреш!
С рязко движение той разкопчава колана с оръжията ти и го хвърля зад себе си.
— А забрави ли Барк? — отвръщаш спокойно ти.
Чул името си, Барк решава, че вече не се налага да пази тишина и яростният му лай огласява околността. Дзеко трепва само за миг, но това ти е достатъчно. Ловко прескачаш купчина изхвърлени вехтории и се озоваваш до Барк.
Побеснял от измамата, Дзеко размахва меча и се нахвърля срещу теб. Оръжията ти са зад гърба му, имаш само секунда за избор. С какво ще се биеш?
С тежката дъбова пейка, която виждаш до себе си — мини на 34.
С веригата от врата на Барк — мини на 41.
166
Надигаш се от пода, правиш заканителен жест на втрещения ханджия и пъргаво се прехвърляш през прозореца. Биларон не те е чул. Той продължава да стои с гръб към хана и се взира напрегнато към мрака. Добре, приятелю, казваш си ти, докато изтегляш безшумно меча. Сега ще срещнеш най-голямата изненада в своя подъл живот.
Премини на 77.
167
Пристъпваш крачка напред и изведнъж зад гърба ти се раздава бясно ръмжене. Светкавично се обръщаш, готов за стрелба. Две космати тела се премятат по каменистата земя, вкопчени в безмилостна схватка. Върколакът е нападнал Барк!
След миг арбалетът ти е насочен към безумно премятащото се кълбо. Но как да стреляш, когато в тази дива борба шансовете да улучиш Барк и върколака са равни? А нямаш време за губене — върколакът несъмнено е по-силният и схватката едва ли ще трае дълго. Налага се да стреляш… и да се надяваш на късмета.
Посочи едно число от таблицата в края на книгата.
От 1 до 7 — продължи на 21.
От 8 до 12 — прехвърли се на 50.
168
Напразно се опитваш да убедиш стареца, че нямаш нищо общо с блатните духове и призраци. Иззад вратата долитат само глухи проклятия. Накрая разбираш, че е безсмислено да упорстваш. Обръщаш гръб на къщурката и се отдалечаваш през мрака. Половин час по-късно се озоваваш в покрайнините на мочурището.
Мини на 18.
169
Братята Маладига пришпорват конете си и препускат към замъка, следвани от кралската стража. Ти също се отправяш натам, но заснеженият път не е твърде удобен за пешеходци и когато стъпваш на подвижния мост, здрачът вече се спуска над долината.
Откъм двора на замъка долита приглушена гълчава. Минаваш по широкия тунел под крепостната стена и навлизаш сред гъста тълпа от селяни и благородници. Пристигнал си точно навреме. Внезапно тълпата затаява дъх. Отеква песента на тръби и мощният глас на придворния хералд обявява:
— Негово величество крал Ригоболд!
Всички погледи едновременно се насочват към високия балкон, на който бавно излиза кралят. Виждаш го за пръв път и с изненада откриваш, че в него няма нищо величествено. Зад каменния парапет стои прегърбен старец с дълга бяла брада. Бръчките по изпитото му лице издават, че едва ли ще живее още дълго. Ала когато започва да говори, гласът му се оказва удивително мощен и ясен.
— Чуйте ме всички вие. Започва нощта на пълнолунието. Точно преди дванадесет години в такава нощ моят меч срази върколака от Гнилото мочурище. Костите му и днес лежат там, сред блатата. Но преди да издъхне, върколакът се закле, че след дванадесет години ще се върне, за да ме погуби.
Над събраното множество се разнася тревожен шепот.
— Вярвам, че точно така ще стане — продължава Ригоболд. — Ако бях по-млад, щях повторно да се изправя срещу чудовището. Ала годините са отнели някогашната ми сила. Нямам и наследник, който да тръгне вместо мен — знаете, че загубих единствения си син преди повече от две десетилетия. Затова чуйте кралската воля. Тази нощ върколакът ще излезе от Гнилото мочурище и трябва да бъде унищожен. Онзи, който ми донесе главата му, бил той благородник или прост селянин, ще стане мой пръв съветник, а след смъртта ми ще поеме юздите на кралството. Така повелявам аз, Ригоболд от Алтагорския замък.
Кралят отстъпва назад и вратата на балкона се захлопва с трясък сред гробовната тишина. Сетне избухва врявата на стотици гласове. Тълпата се устремява към изхода на замъка. Отначало мислиш, че всички са ентусиазирани от предложението на владетеля. Но когато минаваш на свой ред по подвижния мост, откриваш, че най-малко хора са тръгнали на изток, където започват прокълнатите блата, наречени Гнилото мочурище. Останалите явно са изплашени от вестта за върколака и предпочитат да поемат по най-краткия път към домовете си.