Край крепостната порта остават само неколцина войници. Докато ги гледаш, в главата ти започва да се оформя идея. След като върколакът е обещал да погуби краля, значи трябва да дойде тук. Ако изчакаш край замъка, ще имаш шанс да се срещнеш чудовището. Но от друга страна това означава, че могат да те изпреварят ония, които са тръгнали към блатата.
Какво ще избереш сега?
Ако решиш да тръгнеш към Гнилото мочурище, мини на 191.
Ако предпочетеш да изчакаш край замъка, продължи на 11.
170
Войниците се приближават и посягат да вдигнат трупа, но единият лечител им прави знак да почакат. Той коленичи до Пино, притиска ухо към гърдите му и след миг изправя глава.
— Жив е! Трябва веднага да го пренесем в замъка!
Два часа по-късно Пино лежи на постеля в кралската лечебница. Свестил се е за малко — колкото да потвърди историята ти и да каже, че е бил улучен от стрела в гърба, без да разбере кой я е пуснал. Но самата стрела говори красноречиво — перата й са оцветени в ловните цветове на рода Маладига.
С това окончателно е доказана твоята невинност.
Мини на 192.
171
Решаваш, че моментът не е подходящ за схватка и продължаваш да се промъкваш безшумно след двамата братя. Внезапно от мрака пред теб долита плясък и задавен вик:
— Аркал, помогни ми! Потъвам!
Предпазливо правиш още няколко крачки през храстите. В този момент луната надниква измежду облаците и в нейните бледи лъчи виждаш как Аркал се суети около затъналия до кръста Пино. Успял е да намери някакъв дълъг прът и го протяга от безопасно разстояние. Но за тежкия Пино трябва нещо по-здраво — още от първото дръпване клонът се строшава с пукот. Сипейки ужасни проклятия, Аркал се втурва из храстите и след малко домъква нов прът. Сега всичко изглежда наред… само че явно никак не е лесно да се изтегли от калта дангалак като Пино. Аркал Маладига пъшка известно време, след което внезапно захвърля пръта и тръгва по пътеката.
— Аркал, какво правиш? — отчаяно крещи Пино. — На кого ме оставяш?
— На собствената ти глупост, дървена главо! — подхвърля през рамо дукът. — Като не гледаш къде ходиш, умри тук! Аз нямам време — току-виж върколакът избягал. Като го убия, ще се върна да те измъкна.
— Но дотогава аз ще потъна съвсем!
— Няма да потънеш — успокоява го Аркал с ехиден глас. — Къде се е чуло и видяло дърво да потъне?
Изведнъж гласът на Пино се променя — сега е тих, заплашителен и някак спокоен.
— Аркал, това няма да ти го простя. Ако успея да се измъкна, ще разкажа на всички за тайната.
В пристъп на бяс Аркал измъква кинжал и го запраща по брат си. Оръжието профучава само на педя от главата на Пино и тупва точно до теб. Тихичко се пресягаш и го прибираш в пояса си. Когато отново надигаш глава, Аркал вече е изчезнал в мрака.
Изчакваш още малко, после изваждаш меча за всеки случай и излизаш на пътеката. Като те вижда, Пино размахва ръце.
— Добри човече, който и да си ти, помогни ми! Ще ти се отблагодаря щедро!
Изглежда, че не те е познал в тъмнината, иначе едва ли би се надявал да получи помощ тъкмо от теб. Но въпреки всичко те обземат колебания. Вярно, имаш пълни основания да зарежеш Пино в тресавището, както стори собственият му брат. Ако го оставиш да потъне, мини на 115.
Ако решиш да отхвърлиш досегашната вражда и се опиташ да го спасиш, продължи на 26.
172
Заобикаляш хана отдалече и оглеждаш пътеката зад него, но не откриваш никакви следи от противниците. Леко успокоен, тръгваш обратно, но тревогата още не те е напуснала изцяло и ти си обещаваш да бъдеш нащрек.
От коя страна на хана ще минеш, за да влезеш?
От лявата — мини на 51.
От дясната — мини на 145.
173
Намираш сили да усмириш бушуващата в гърдите ти ярост и отговаряш с учудващо спокоен глас:
— Ако извикаш братята си, все ще успея да им спомена за Пино, преди да ме убиете.
Дукът се разсмива.
— И на кого ще повярват, сополанко? На теб или на собствения си брат?
— Ще се усъмнят поне малко, тъй че не ще успееш незабелязано да издириш Пино и да го премахнеш. След като ти избяга, аз го извадих от ямата. А когато Пино се прибере жив, ще трябва да бягаш като преследван престъпник… или да застанеш пред кралския съд. Опит за братоубийство не се прощава лесно.