Аркал изръмжава тъй свирепо, че за момент неволно протягаш ръка към торбата с главата на върколака, за да се убедиш, че не е възкръснал. Сетне очите му, пламнали от бясна омраза, се впиват в твоите.
— Добре, хлапако. А сега се измитай през мочурището в източните кралства, защото до ден-два ще те намеря далеч от хорски очи и ще те убия! Кълна се!
— Ако можеш, Аркал. Знаеш, че умея да въртя меча.
— И една стрела в гърба ще свърши работа. Измитай се!
С тези думи той пуска отдръпнатите вейки и се измъква от храсталака.
Мини на 89.
174
Изведнъж над чернотата на мочурището започва да се сгъстява бледо светеща мъгла. Преди да решиш какво да правиш, облакът плъзва към теб и виждаш, че в него се сливат множество фосфоресциращи сенки. Когато се приближават още повече, изтръпваш от изненада и страх — сенките са на стотици дребни, полуголи конници с кожени брони и малки криви лъкове.
По външен вид тия призраци извънредно много приличат на конните варвари, които хилядолетия наред са безпокоили кралството, докато един от древните владетели не разбил ордите им преди повече от хиляда години именно на това място, където сега се намира Гнилото мочурище. Тогава тук е имало суха, незаблатена степ. В чест на победата е било издигнато абатството… но нямаш време за исторически размисли.
На петдесет крачки от теб призраците снемат лъковете от рамо и поставят на тях стрели. Какво ще направиш?
Ще бягаш — прехвърли се на 84.
Ще се биеш с тях — мини на 76.
Ще се опиташ да ги заговориш — продължи на 47.
175
След двайсетина минути бърз ход отново стоиш задъхан на кръстопътя. А сега какво ще предприемеш?
Идеята да проследиш братята Маладига сега ти се струва почти неосъществима. Изминал е цял час и едва ли ще намериш някаква следа в този мрак. Може би ще е по-разумно да продължиш на юг към хан „Поклонника“. Ако решиш да постъпиш така, прехвърли се на 74.
Ако обаче твърдо си решил да навлезеш в блатата отвъд кръстопътя, продължи на 114.
176
Стрелата ти профучава през създанието като през мъгла. В отговор то се разкисква още по-силно:
— Ще трепеш блатен дух със стрела, а? Нещастник такъв! Не се ли видиш че не можеш да уцелиш вековен дъб от десет крачки! Да те намери върколакът сега, жив ще те излапа!
— Така е, така е! — потвърждава друго кискане иззад рамото ти.
Рязко се обръщаш — над мочурището се реят още няколко подобни същества. Изглежда, че им е много забавно.
Без особена надежда питаш къде е най-сигурният път към центъра на блатата, но те с кискане се пръсват наоколо и почват да сочат в различни посоки. Ясно е, че нямат никакво желание да те упътят. Как ще постъпиш сега?
Ще стреляш по тях с трепетликовата стрела — мини на 117.
Ще се опиташ да намериш пътя с помощта на Барк — мини на 23.
177
Дворът на абатството е сух — надигналото се мочурище не е имало власт над него. Ала зловещите развалини, които стърчат наоколо, ти навяват непреодолим ужас. В тях има нещо демонично, нещо, от което ти се иска да избягаш колкото се може по-далече.
С върховно усилие на волята се заставяш да влезеш в руините на параклиса. Тук не е останало нищо, освен купища камъни, обрасли с мъх и лишеи. На мястото, където би трябвало да бъде олтарът, зее бездънна яма.
Изведнъж из въздуха пред теб започват да танцуват безброй синкави искрици. От тях бавно се оформя висока бледа фигура с расо и митра.
Прокълнатият абат!
Какво ще направиш?
Ще го простреляш с трепетликовата стрела (ако я имаш) — мини на 5.
Ще се спасиш с бягство — мини на 105.
Ще го изчакаш да заговори — мини на 146.
178
Стрелата пронизва кожения ти шлем. Усещаш как острието се заплита в косата ти, но е било отклонено от шлема и само те одрасква.
Макар че не си пострадал, ти рухваш тежко по гръб и оставаш да лежиш неподвижно. Ако те сметнат за убит, ще спечелиш предимството на изненадата. Но кой може да те е нападнал от засада? Нима братята Маладига са навсякъде?
Не ти се налага да гадаеш дълго. Едва-едва открехваш клепачи и зърваш в рамката на разбития прозорец мрачното лице на Биларон Маладига. Изтръпваш, очаквайки нова стрела, но за щастие той не забелязва, че си жив.
— Сополанкото! — самодоволно промърморва Биларон. — Добре, че поставихме засада на хановете докато Аркал и Пино търсят върколака. Ей, ти, кръчмарски плъх, бързо измъквай трупа, докато не е дошъл някой нов нахалник!