Выбрать главу

Биларон ти обръща гръб и се отдръпва от светлината, за да огледа околностите на хана. Ако избереш удобния момент, за да скочиш през прозореца и да го нападнеш, мини на 166.

Ако продължиш да се преструваш на мъртъв и оставиш ханджията да те извлече, мини на 55.

179

Аркал е по-едър и широкоплещест, но гневът е утроил силите ти. Минута или две глухо пъхтите, без никой да може да преодолее напора на другия.

Изведнъж Аркал вдига коляно и с всичка сила те удря в слабините. Пронизва те остра болка, ала още по-силно е смайването — докъде може да стигне в подлостта си този човек! Но не ти остава време за размисли — дукът използва момента, за да забие кинжала в гърлото ти. Дори и съдниците на дуела да обявят победата му за нечестна, каква полза? Аркал е жив, а ти… ти загина от ръката на един подлец, след като бе преодолял всички премеждия на Гнилото мочурище.

180

Стрелата изсвистява, но миг преди това очите са изгаснали. Ръмженето на Барк продължава, значи чудовището е незасегнато и отново обикаля край вас.

Ако си имал сребърна и трепетликова стрела, значи ти остава още една, която би свършила работа. Зареди я в арбалета и мини на 125.

Ако не, единствената ти възможност е да се опиташ да потърсиш изгубената стрела. Мини на 138.

А ако не искаш да рискуваш с лутане из тъмнината, остава ти само да заредиш обикновена стрела и да продължиш на 125.

181

Тръгваш смело напред в мрака, като се озърташ за светещата върба. Но или Гуги те е излъгал, или ти си сбъркал пътя. Навсякъде царува почти непрогледна тъмнина. Завиваш наслуки наляво, после надясно… Най-сетне спираш. Налага се да признаеш, че си се заблудил.

Мини на 44.

182

В този напрегнат миг масивната дъбова пейка ти се струва лека като перце. Замахваш… и силата на удара избива меча от ръката на Дзеко. Преди врагът да се опомни, ти пъргаво захвърляш пейката и грабваш меча. Сега вече имаш оръжие!

Мини на 133.

183

Стрелата изсвистява и безпогрешно се забива в лявото око на нападателя. Той надава глух рев, премята се и рухва мъртъв в краката ти. Побутваш с крак едрото туловище и усещаш под ботуша си жилава четина.

Глиган! Най-обикновен глиган. Укрил се е далече навътре в блатото от ловци, а ти го взе за върколака! Оглеждаш се светкавично, но за щастие върколакът го няма наоколо.

И добре че го няма. Защото при премятането на глигана забитата в окото му трепетликова стрела се е счупила. Сега вече наистина нямаш никакъв избор, освен да си направиш сребърна стрела — в Алтагорската долина трепетликата е много рядко дърво и надали ще успееш да намериш някоя посред нощ. Нареждаш на блатните огънчета да ти покажат пътя към най-близката трепетлика, но те само се пръсват в различни посоки, после се връщат обратно. Да, друг избор май нямаш.

Ако наредиш на блатните огънчета да ти посочат пътя към прокълнатото абатство, мини на 119.

Ако им заръчаш да ти намерят сребро, продължи на 32.

А ако не искаш да губиш време и решиш да тръгнеш срещу върколака с обикновена стрела, прехвърли се на 131.

184

Късно! Стрелата на Пино де Маладига се впива в гърлото ти. Разкъсван от непоносима болка, падаш в снега и виждаш как Барк свирепо се хвърля срещу убиеца.

Оставяйки братята си да се бият с кучето, Аркал де Маладига бавно пристъпва към теб.

— Маладига! — задавено възкликваш ти. — Това… това беше… подло…

— Може би, сополанко… Може би. А от твоя страна беше безкрайно глупаво да вярваш, че няма да се отърва от един опасен конкурент.

Напразно опитваш да измъкнеш оръжието си. Дукът е по-бърз и още с първия удар на меча те хвърля в мрака на смъртта.

185

Докато Аркал се отбранява от атаките на Барк, ти кръстосваш меч с Пино. Известно време сред тишината на тресавището се чува само звънтенето на стомана и тежкото ви дишане. Но теренът не е твърде удобен за ръкопашен бой. Внезапно се подхлъзваш върху леда и изпускаш меча си.

Пино се хвърля напред за решителния удар. С отчаяно усилие успяваш да се търкулнеш настрани. Понесен от силата на замаха си, противникът прави още три крачки и затъва до кръста в една от черните ями. Оставяш го да крещи и да се мята в калта, вдигаш меча си от земята и пристъпваш към Аркал. Досега дукът е успял да задържи Барк, но когато ставате двама, той изведнъж се стъписва.