— Хей, чакай, Аладон! Не е честно — двама срещу един!
— Кой говори за честност? Забрави ли, че бяхте четирима срещу един и се чудехте как да ме убиете?
— Ти сам казваше, че родът Аладон се гордее…
— … с това колко изменници и подлеци е пратил на оня свят! — свирепо довършваш ти.
Аркал отстъпва назад. Дори сред нощния мрак може да се различи как лицето му побледнява. Той размахва меча, изтърсва страховита ругатня, после внезапно се обръща и побягва. Докато се провира през храстите, кинжалът му се откача от пояса и тупва върху пътеката. Навеждаш се и го прибираш.
— Хей, а на кого оставяш Пино? — подвикваш насмешливо след него, но той бяга, без да се обръща.
Наистина, ами Пино? Над водата вече стърчи само главата му. Какво ще направиш?
Ще го оставиш на съдбата му — Аркал непременно ще се върне да измъкне брат си — мини на 115.
Ще му помогнеш, въпреки всичко — мини на 26.
186
Макар че по гърба ти лазят мразовити тръпки, успяваш да отделиш с кинжала чудовищната глава от тялото и я прибираш в торбата си. После отново се замисляш.
Щом наистина си решил да изпълниш молбата на върколака, тогава е най-добре да пристигнеш в замъка точно на обяд. Избързаш ли, нищо чудно да ти вземат главата със сила… а ако някой заподозре какво си замислил, ще платиш със свободата, може би и с живота си. Ригоболд винаги е бил безмилостен със своите врагове.
За последен път призоваваш помощта на блатните огънчета. Светещият рояк веднага се сбира и те извежда до западния край на мочурището, точно срещу кръстопътя. До замъка имаш не повече от половин час път… а вече започва да се развиделява. Сега ти остава само да се прикриваш докато наближи пладне… и да избегнеш засадите и клопките, които несъмнено са ти подготвили братята Маладига. Дано Пино е удържал на думата си да не се присъединява повече към тях. Не че трима са много по-малко от четирима, но все пак…
Ако твърдо си решил да следваш този план, прикрий се в крайпътните храсти и мини на 99.
Но ако са те обзели съмнения и вече не желаеш да изпълниш молбата на върколака, прехвърли се на 127.
187
Ако нямаш сребърна монета, ще трябва да се върнеш при съкровището на варварите. За да го сториш, мини на 72.
Ако вече имаш сребърна монета, ще трябва да потърсиш ковачницата на прокълнатото абатство. Това ще те отведе на 119.
Но преди да направиш избора си, помисли добре. И в двата случая ще изгубиш много време, да не говорим за опасностите, които те дебнат по пътя. Нищо чудно братята Маладига вече да се по следите на върколака. Ако сметнеш, че си изгубил прекалено време и тръгнеш да търсиш чудовището, въоръжен с трепетликова стрела, мини на 131.
188
Носиш ли кинжала на Аркал?
Да — мини на 35.
Не — мини на 9.
189
Аркал се усмихва зловещо. Сигурно пак е подготвил някакъв капан. Но вече нямаш избор — трябва да се биете със стрели.
Двамата поставяте по стрела в арбалетите си, след това се отдалечавате до двете срещуположни стени. Придворните бързо се оттеглят навън, в залата остават само шепа от най-храбрите. Неколцина войници закриват с щитовете си новия крал.
Знаеш условията на двубоя със стрели. Обръщаш се с лице към стената, стискаш здраво арбалета и напрягаш мускули в тревожно очакване.
— Дуелът започна! — възвестява зад гърба ти гласът на краля.
Светкавично се обръщаш и стреляш, почти без да се прицелваш. Край ухото ти се раздава свистене, нещо те парва по бузата, но почти не обръщаш внимание на това, защото отсреща Аркал пада на пода със стрела в дясната си ръка. Добре, така му се полага! Следващия път ще бъдеш по-точен.
Надигаш ръка и избърсваш кръвта от бузата си. Стрелата на дука само те е одраскала.
— Ще се сражаваш ли още, Маладига? — питаш ти.
— Ще се сражавам, благородни ми рицарю — отвръща Аркал с ироничен блясък в очите. — Ще се бия докато един от двама ни рухне мъртъв
Сякаш в потвърждение на думите му, светът се завърта около теб. Строполяваш се на пода и последното, което успяваш да чуеш, е викът на някой от придворните: „Стрелата е била отровена!“.
190
Искаш да се хвърлиш на земята, но вече е късно. Следващите три стрели те пронизват безпогрешно.
Странно, не усещаш болка. Само краката ти се подкосяват и ти рухваш върху окървавения сняг. Опитваш да изтеглиш оръжието си, но и ръцете не ти се подчиняват. Преди да напипаш дръжката на меча, братята Маладига изскачат от крайпътните храсти и се втурват към теб. Ала не им се налага да те доубиват — стрелите са те ранили смъртоносно и ти издъхваш, успявайки само да видиш как Барк пада, разсечен от меча на Дзеко.