Лудата усеща какво си мислиш и бързо изчезва в мразовитата нощ.
Продължи на 154.
17
Зашеметен от удара, ти изпускаш арбалета и рухваш върху пътеката. В следващия миг Барк захапва крака на върколака, но чудовището се изтръгва и с едно стискане на грамадните си челюсти смазва главата ти като яйце.
Жалко за теб, жалко и за Барк, който няма да изостави тялото ти и скоро ще загине в неравната схватка с върколака. Не биваше да се разделяш с шлема си…
18
Продължаваш напред и след малко разбираш къде си стигнал — северно от мочурището, при хана „Златната подкова“. Бил ли си вече в този хан?
Да — мини на 111.
Не — прехвърли се на 2.
19
Мини на 51.
20
Тихо се промъкваш около хана и скоро забелязваш онова, което си очаквал. На фона на един от прозорците се откроява добре познатият ти силует на Биларон. Така значи! Отново коварните трикове на рода Маладига. Чудесно, в замъка Аладон също познават тази игра.
Крачка по крачка пристъпваш към Биларон и безшумно изтегляш меча от ножницата.
Продължи на 77.
21
Стрелата изсвистява през нощния мрак и върколакът рухва на земята с дрезгав рев. Грамадното рунтаво туловище се гърчи в агония. Улучил си го безпогрешно в лявото око. Изваждаш кинжала си и пристъпваш напред, за да довършиш звяра, но още преди да се приближиш, той издъхва.
Но каква е стрелата, която стърчи от окото му?
Трепетликова — мини на 56.
Сребърна — мини на 155.
Обикновена — прехвърли се на 107.
22
— Не бих дошъл по своя воля из тия опасни места — казваш ти. — Изпълнявам височайша заповед. Тази нощ върколакът от Гнилото мочурище трябва да бъде убит, защото се е зарекъл да погуби добрия ни крал.
— Слава Богу! — долита отвътре радостен възглас. Вратата се открехва още малко, но веднага след това в старческите очи отново припламва подозрение. — Почакай! Как ще ми докажеш, че не лъжеш? Да, сетих се! Целуни светия кръст, ако си човек и християнин!
Навън се протяга съсухрена ръка, стискаща здраво простичък дървен кръст. Усмихваш се, но напълно разбираш тревогите на стареца. Как ли е издържал досега сред тия прокълнати места?
Бавно навеждаш глава и целуваш кръста. От къщурката се раздава шумна въздишка.
— Влез, влез, благородни младежо! Приеми гостоприемството на моята скромна обител!
Какво ще отговориш?
Че скромната обител понякога крие повече благородство от най-високите дворци и с удоволствие ще влезеш в нея — мини на 64.
Че благодариш за поканата, но нямаш време и само молиш стопанина да ти посочи най-сигурния път към центъра на мочурището — продължи на 118.
23
Душейки внимателно пътя, Барк те води през мочурището. На места изръмжава и се дърпа назад, другаде преминава бавно и предпазливо. Засега всичко върви добре. Но замръзналите локви отпред изглеждат опасни. Ами ако изведнъж ледът под Барк отново се строши? Ще изгубиш вярното си куче, а то вече неведнъж ти е спасявало живота. Може би ще е по-разумно да вървиш плътно зад него и да го държиш за остатъка от веригата. Така ще успееш при опасност да го издърпаш от тинята.
Лошото е, че ако вървиш след него, двамата ще сте по-близо един до друг и ще тежите повече върху леда. А подобна опасност не е за подценяване, както вече знаеш от горчив опит. Избирай.
Ако решиш да хванеш Барк за веригата, прехвърли се на 158.
Ако предпочиташ да вървиш на няколко крачки зад него, продължи на 129.
24
Промъкваш се през камъните и протягаш ръка към стрелата. Ала в този миг забелязваш с крайчеца на окото си стремително движение и две огромни челюсти се впиват във врата ти отстрани. Не успяваш дори да изохкаш — явно шансът ти е изневерил в последния момент…
25
Със светкавично движение изтегляш кинжала и замахваш срещу сянката точно в мига, когато се стоварва върху тебе.
Косматото черно тяло рухва на земята, потрепва и остава да лежи неподвижно. Едва сега успяваш да различиш в лунните лъчи кой е бил нападателят.
Та това е вярното ти куче Барк! На шията му виси парче от разкъсана верига. Навярно не е издържал да стои сам и се е втурнал да те търси. А ти… ти го посрещна с кинжала…
Напразно се опитваш да откриеш в окървавеното тяло искрица живот. Кучето бързо изстива и накрая с болка на сърце си принуден да го изоставиш в снега. Трябва да продължиш към Гнилото мочурище.