От 1 до 7 — продължи на 178.
От 8 до 12 — мини на 3.
38
Аркал е по-едър и широкоплещест, но гневът е утроил силите ти. Минута или две глухо пъхтите, без никой да може да преодолее напора на другия. Разбираш, че трябва да предприемеш нещо ново.
Внезапно отпускаш ръката на противника си и отскачаш назад. Кинжалът му прорязва въздуха на мястото, където само преди миг е било гърлото ти. Падаш по гръб с присвити крака. Загубил равновесие, дукът полита напред и решава да използва момента, за да се хвърли върху теб. Тъкмо това си очаквал. Пресрещаш го със събрани крака и с всичка сила блъсваш врага в корема. Аркал прелита над главата ти и се сгромолясва замаян върху каменния под. След миг вече си върху него. Кинжалът му се търкаля далеч на пода, а твоят е опрян в гърлото му.
Мини на 147.
39
— Преди дванайсет години — поправяш я ти.
— Не, преди двайсет и четири — настоява лудата. — Тръгнал си да трепеш върколака, нали?
— Добре де, какво е станало преди двайсет и четири години?
— Много неща. Двама отидоха, един се върна… другият тепърва ще се върне и ти можеш да му помогнеш!
Нищо не разбираш. Кой може да е стоял двайсет и четири години из мочурището? Върколакът ли? Да, ако се вярва на крал Ригоболд, той наистина ще се върне тая нощ… но откъде накъде ще му помагаш?
— Можеш да му помогнеш — настоява лудата. — И на него, и на себе си. Само че ще искам да ми платиш малко. Дребна работа, някакви си десет медни гроша.
Трепваш. Как ли е познала? В кесията си наистина имаш десет медни гроша, но това не е малко, цял сребърник! Ако не искаш да останеш без пукната пара, можеш да изоставиш лудата и да продължиш на 154.
Ако решиш, че разговорът с нея може да си струва парите, мини на 16.
40
Още е рано и се налага да изчакаш около час в едно безлюдно ъгълче. През прашния прозорец виждаш как група слуги и монаси разпалват на двора огромна клада. Най-сетне вратата на централната кула се разтваря и четирима войници изкарват върху крепостната стена оръдието, което по традиция възвестява средата на деня. Време е.
С решителни крачки се отправяш към тронната зала. Пред вратата й двама стражи преграждат пътя с копията си, но ти властно вдигаш ръка.
— Пуснете ме да мина. Изпълних кралската повеля. Нося главата на върколака.
С изкривени от суеверен ужас лица, двамата отскачат настрани. Блъскаш вратата и влизаш. Както си очаквал, залата е пълна с народ. В дъното Ригоболд седи на трона си. Поглеждаш към високите прозорци — да, слънцето е в зенита си. Всеки момент от крепостната стена ще отекне топовният изстрел.
Ригоболд нетърпеливо впива поглед в теб. Изглежда му е трудно да се владее.
— Е, Леодил де Аладон? Изпълни ли поне ти кралската заповед? Монасите вече благословиха огъня отвън, единственото, което липсва, е главата на върколака.
— Да, ваше величество — отговаряш ти. — Ето я, в торбата ми.
Мощна въздишка разтърсва гърдите на краля. По бледото му чело протича струйка пот.
— Отлично, млади момко! Предоставям ти честта лично да излезеш навън и да я хвърлиш в огъня. След това можеш да заемеш полагащото ти се място отдясно на моя трон.
— О, ваше величество, не съм достоен за такава чест! Единственият достоен в цялото кралството сте вие!
С тези думи разтваряш торбата и бавно започваш да вадиш главата на върколака. Лицето на Ригоболд се изкривява, той се опитва да нареди нещо, но гласът му изневерява. Изваждаш главата, отскубваш снопче косми и я слагаш на пода пред трона точно в момента, когато отеква изстрелът на оръдието.
Ще изпълниш ли сега последната молба на върколака? Ще хвърлиш ли снопче козина в лицето на краля?
Да — мини на 151.
Не — прехвърли се на 12.
41
С трескава бързина откачаш веригата от нашийника на Барк и я хващаш за двата края. Дълга е не повече от десетина звена, но може би ще ти помогне.
Дзеко се разсмива презрително и замахва с меча като със секира. Посрещаш удара му с веригата и ловко я омотаваш около острието, след това дръпваш силно. Изненаданият ти противник не е очаквал този ход и мечът със звън излита от ръката му. Сега вече имаш оръжие!
Мини на 133.
42
Поклащаш глава отрицателно. Абатът печално махва с ръка.
— Е, добре тогава. Ти поне беше откровен… Преди двайсет и четири години един друг се закле в честта си, ала така и не изпълни обещаното. Но както и да е! Търсиш ковачницата, нали? Ето я — отвън, до останките от хамбарите.