Излизаш от развалините на параклиса и скоро си сред срутените стени на ковачницата. Ала тук заварваш точно онова, от което си се боял. Всичко се е превърнало в прах и ръжда. Няма нито инструменти, нито наковалня, нито пещ. Със същия успех би могъл да опиташ да изковеш сребърната стрела и навън, сред блатата.
Зад гърба ти се раздава мрачният смях на абата.
— Можех да ти помогна, но ти отказа на моята молба. Затова и аз ще откажа на твоята. А сега си тръгвай оттук! Няма какво повече да намериш или да вземеш от това място.
Това е и краят на надеждата ти да направиш сребърна стрела. Ако имаш трепетликова, мини на 131. В противен случай ще се наложи да се върнеш в замъка с наведена глава… освен ако решиш да продължиш на 131 дори и с обикновена стрела.
43
— Не всичко, ваше величество — възразяваш ти. — Аркал беше прекалено уверен, че Пино няма да разкаже за лъжата му. Нещо трябва да се е случило.
Кралят веднага махва с ръка на Дзеко и Биларон.
— Елате и отговаряйте искрено, ако не желаете да бъдете обявени за съучастници в братоубийство. Къде беше Аркал де Маладига през последните два часа?
Биларон иска да каже нещо, но гърлото не му се подчинява. Вместо него отговаря Дзеко:
— Аркал ни нареди да се разделим. Аз дебнех Аладон край западната порта на замъка, Биларон беше пред източната.
— А Аркал? — настоява кралят.
— Каза ни, че ще се върне да потърси Аладон из тресавището господарю.
Няма нужда от повече приказки. Всичко ти става ясно. Скачаш от креслото и се обръщаш към краля.
— Господарю, разреши ми веднага да тръгна към Гнилото мочурище!
— Не само разрешавам, но и сам ще дойда с теб, Леодил — усмихва се кралят. — Мисля, че познавам ония места по-добре от теб.
След четвърт час от замъка Алтагор потегля истинска малка армия — освен тебе и краля към мочурището се отправят десет войници, двама придворни лечители и петима благородници, които са изявили желание да помогнат в търсенето. Разбира се, начело тича неуморният Барк. И скоро идва поредният повод да се поздравиш, че си взел кучето със себе си.
Когато наближавате кръстопътя, Барк изведнъж спира и започва да лае. Обзет от мрачно предчувствие, ти скачаш от коня и тръгваш след кучето през гъстите храсталаци. Не ти се налага да вървиш дълго. Само след двайсетина крачки виждаш окървавения труп на Пино де Маладига със стрела в гърба.
Мини на 170.
44
Пътят е далеч по-страховит, отколкото си очаквал. Чернотата на нощта направо те премазва, луната само от време на време надниква през парцаливите облаци. Ободрява те единствено компанията на Барк.
Изведнъж чуваш пукане на лед, съпроводено с приглушен вой. Обръщаш се назад и изтръпваш. Барк потъва в тресавището! Ледът се е бил пропукал при твоето минаване, а тежестта на едрото куче окончателно го е проломила.
Трескаво се оглеждаш наоколо, но не забелязваш абсолютно нищо, което да използваш. А трябва да действаш бързо — над тинята вече се подава само главата на Барк.
Ще се опиташ ли да измъкнеш кучето? Дупката е толкова широка, че би могъл да достигнеш с ръка до средата само ако легнеш на самия край на леда — и тогава е почти сигурно, че опората няма да те издържи. Ако все пак поемеш този риск, продължи на 52.
Недей да правиш глупости, сякаш подшушва някакво гласче в главата ти. Остави го! Така и така с Барк е свършено, защо да загинете и двамата?
Ако сметнеш, че наистина не си заслужава да рискуваш, премини на 33.
45
Решително обръщаш гръб на тресавището и поемаш обратно на запад. Скоро отпред се появява мрачната грамада на Алтагорския замък. Подвижният мост се оказва вдигнат, но наблизо неколцина войници се греят край малък огън. Настаняваш се при тях и събираш търпение за дългото чакане.
Продължи на 65.
46
Тръгваш след тримата, нарамвайки в движение тежката торба. Но за всеки случай с другата си ръка здраво стискаш арбалета. Кой знае каква изненада може да ти подготвят.
Изненадата се оказва по-близо, отколкото си очаквал. След един завой изведнъж се озоваваш лице срещу лице с братята Маладига — решили са да се върнат и да те потърсят отново!
— Ето го! — изревават в един глас тримата и посягат към арбалетите.
Това е краят на приключението ти — една стрела няма как да се справи с цели три. Но поне тази една свършва своето. Секунда преди в гърдите ти да се впият стрелите на другите двама, лъжецът Аркал рухва със стрела в гърлото. Напускаш този свят с мисълта, че поне си го почистил от един негодник.