47
Конниците се строяват в две колони, обърнати лице срещу лице, след това изведнъж вдигат лъковете си и изстрелват светещите стрели право нагоре в мрака. По прохода между тях се задава конник с кожен шлем и кожена ризница, богато украсени със златни плочки. Очевидно това е вождът на варварите.
— Още един от победителите! — в задгробния му глас долавяш горчивина и умора. — Докога ще идвате да се гаврите с костите ни? Ще ни оставите ли най-сетне да почиваме в покой?
Какво ще му отговориш?
Че не им мислиш нищо лошо и просто случайно си попаднал тук в търсене на върколака — мини на 67.
Че ще ги оставиш на мира, но само ако ти покажат как да намериш върколака — мини на 152.
48
— Чудесно, синко — усмихва се кралят. — Ела да видиш последната част от ритуала.
Придружени от свитата, двамата излизате в двора на замъка, където вече пламти огромен огън. По знак на краля трима монаси хвърлят в пламъците главата на върколака. Придворните надават радостни възгласи, но Ригоболд отново се приближава към теб и нещо в погледа му вече не е така бащинско, както преди.
— Ти стори всичко точно както трябваше, синко — меко изрича той. — Обещах, че ще станеш мой пръв заместник. Ела да получиш наградата си.
Пристъпваш към него, ала кралят се отдръпва настрана и внезапно пред теб се оказва Аркал де Маладига с насочен арбалет. Преди да се съвземеш от изненадата, рухваш край огъня със стрела в гърдите.
— Ай-ай-ай! — възкликва Ригоболд със зле изиграно учудване. — Затова ли ме разпитваше къде е младият Аладон, благородни дук де Маладига? И затова ли ти разреших да вземеш оръжието със себе си?
— Да, разби… — започва Аркал, но Ригоболд го прекъсва.
— Този човек оскърби достойнството на кралския двор, като уби моя пръв съветник — сурово изрича той. — Пронижете го с копия!
Очите на Аркал се разширяват от смайване — изглежда, че Ригоболд му е обещал нещо съвсем друго. Но преди да успее да гъкне, в него от всички страни се забиват копията на кралската стража.
Миг преди да издъхнеш, ти осъзнаваш тъжната истина. Около върколака е била заплетена някаква много по-сложна интрига. Ригоболд изобщо не е смятал да изпълни обещанието си. След като му донесе желаното, той те премахна чрез ръката на Аркал, а после уби и него, за да не се разприказва. Не случайно старият ти баща често казваше: „Пази се от кралския дворец, Леодил. Там бродят змии в човешки образ…“
49
Отскачаш настрани, като същевременно се мъчиш да измъкнеш кинжала от пояса си, но черната сянка те поваля на снега и близва лицето ти с огромен горещ език. С изумление откриваш кой е бил нападателят — вярното ти куче Барк! На шията му виси парче от разкъсана верига. Навярно не е издържал да стои сам и се е втурнал да те търси.
— Барк, ти си едно лошо и непослушно куче! — скарваш му се ти. — Да, точно така, ти си едно лошо куче и няма какво да се правиш на нещастен. Колко вериги скъса тая година? Осем ли бяха или девет? Не ми се подмазвай! Тази нощ трябваше да си стоиш у дома. Какво да те правя сега? А? Казвай какво да те правя?
Наистина, какво да правиш с Барк? Имаш само две възможности. Ако искаш да го вземеш със себе си, прехвърли се на 58.
Ако решиш да го отпратиш обратно у дома, мини на 66.
50
Стрелата изсвистява и едно от телата се отпуска неподвижно. Другото се надига… и изведнъж полита насреща ти!
Макар че половината от шансовете бяха да улучиш Барк, не си очаквал тази вероятност. Затова и не успяваш да реагираш, когато челюстите на върколака се впиват в гърлото ти. Жалко — с малко повече късмет можеше да бъдеш победител…
51
Предпазливо отваряш вратата и се промъкваш в пустата обща зала. Един бърз оглед те уверява, че опасенията ти са безпочвени. Навсякъде, където ти хрумва да погледнеш, няма и следа от братята Маладига. Най-сетне се отпускаш на един стол точно срещу кръчмарския тезгях.
След малко ханджията слиза от горния етаж и радостно размахва ръце.
— Добър вечер, благородни господине! Желаете ли да ви предложа кана греяно вино в тая студена нощ?
Поклащаш глава — нямаш време за губене, а и в кесията ти има само един сребърник, или по-точно десет медни гроша.
— Не, добри човече. Идвам само да питам за нещо. Зад хана има пътека към блатата. Дали е проходима по това време на годината?
Ханджията отново размахва ръце, но този път лицето му е пребледняло.
— Блатата ли? Зарежете тая мисъл, благородни господине! През деня може би, но сега… Даже ловците на блатни плъхове не винаги се осмеляват да тръгнат през тия тресавища. Ако искате, питайте тях, само че ще трябва да отскочите до „Златната подкова“. А най-добре ще сторите, ако се откажете и останете тук. Прокълнати места са това, прокълнати… Не знаете ли легендата за абатството?