— Татко! — викна крадлата, не знаейки какво да стори.
В този момент качулатото същество, бързо като светкавица, прокара ноктите на пръстите си през езика на отворената си уста и след това ги зали в дланите на гладиатора. Регън изстена и инстинктивно го пусна, а кожата му почервеня за секунди. Змиевидният изплю огромна киселинна храчка между очите му и гладиаторът умря, преди да може дори да извика.
— Неее! — извика Тамия, докато качулатият се изправяше. Качулката му падна и разкри отблъскващата глава на гигантска кобра, която я загледа с немигащи очи.
— Стойте! — нареди съществото.
Тамия замръзна хипнотизирана. Алтан обаче дръпна момичето и двамата се изтърсиха в студените, мръсни води на канала. Допирът им сепна дъщерята на гладиатора и тя се метна към стената, за да дръпне една ръчка. Подвижният камък с одъра върху него започна да се затваря.
— Няма да ми избягате — подаде се обаче змийската глава в затварящия се процеп.
Алтан трескаво произнесе първото заклинание, за което се сети и го изпрати с вик нагоре.
Магията излезе под формата на сфера от лилава светлина, която блъсна змийската морда и оттласка изчадието назад.
Отворът се затвори с щракване.
Глава пета
Бягство в нощта
Двамата за миг потънаха в пълен мрак. Коридорът, в който бяха слезли бе пълен с мътна воняща вода, която стигаше до глезените им. Алтан примигна няколко пъти, сетне се сети за едно старо заклинание за светлина и го произнесе. В нощния мрак се появи малко светещо кълбо, подобно на фенер.
Първото, което видя младежът бе Тамия, която бе закрила лице с двете си ръце. Стройното й тяло се разтрисаше от хлипове.
Крадлата плачеше.
— Толкова съжалявам — прошепна момчето, не знаейки какво друго да каже. Тамия се обърна към него и чертите на лицето и се изкривиха от гняв:
— Съжаляваш? — изсъска тя. — Ти доведе това отвратително същество в дома ни!
Крадлата пристъпи към младежа, който несъзнателно се сви:
— Досега в живота си съм нямала никой, освен Регън. Майка ми е умряла при раждането ми. Той ми беше баща и приятел.
Крадлата сви ръцете си в малки юмруци.
— Ти и твоя отвратителен чичо съсипахте татко. Първо един от уродите ви го осакати, а него друг го и уби. Мразя те!
Алтан не знаеше как да отвърне на този яростен поток обиди и само повтори:
— Съжалявам…
Тамия не отвърна, а се обърна по посоката, в която водеше коридора.
— Да се махаме оттук, преди онова отвратително нещо да научи как да мине през тайника или направо да прогори камъка с лигите си!
Алтан кимна. Той самият се чудеше защо създанието още не е пробило капака, но реши да не го мисли и тръгна подир девойката. Кълбото светлина послушно ги последва. Коридорът бе влажен и неприятен, а вътре миришеше на застояло.
— Накъде води това? — попита момчето.
— Към пристанището — отговори крадлата. — Идеята е да можем да напуснем града по най-бързия начин.
— Но къде ще идем? — не разбра Алтан.
— Не ние, бе, идиот — изсъска Тамия. — Идеята беше за мен и баща ми. С тебе няма да ходим никъде.
Младежът отново предпочете да си замълчи. Нямаше как да се сърди на момиче, което бе видяло как убиват баща й.
На Алтан също му бе мъчно за Регън, но бе обзет от ужас и от вида на убиеца. Той бе виждал различни създания в клетките на Кобъл, но такова ужасно изчадие — никога. Това, че търсеше него, го плашеше още повече.
С какво бе привлякъл вниманието на тази твар?
Докато мислеше това, водата в коридора стана по-дълбока и стигна първо до коленете, а после и до кръста на момчето. В това време Тамия бе нагазила почти до гърдите.
— Ще се удавим — притесни се Алтан, който усещаше как вчерашната му болест се събужда от допира на ледената вода около него.
— Няма, скоро излизаме навън — пресече го Тамия. — Освен това дори и да стане дълбоко, можем да плуваме. Е, поне аз мога, за тебе не знам.
— И аз мога — отговори Алтан, леко обиден.
Коридорът зави рязко и се сля с друг, по-широк такъв, където водата бе още по-дълбока и крадлата се принуди да плува, макар Алтан все още да можеше да ходи.
За щастие водата бе станала по-бистра и не миришеше така отвратително, като допреди малко. Във въздуха се разнесе приятния мирис на сол.
— Наближаваме морето — обяви Тамия и бързо заплува напред.
— Аха — уморено кимна Алтан. Той имаше чувство, че го втриса и светът около него изглеждаше объркан и отвратителен.