— В името на Прокълнатия! — чу се писъкът на Тамия отпред — Змиорка!
Алтан се сепна, за да види как крадлата трескаво плува към него. Смътно видя огромен змиевиден силует да я следва.
— Проклятие! — рече Алтан.
— Как е влязла тук! — не разбираше Тамия.
— Няма значение — раздразнено отговори младежът. — Мини зад мен!
Очите на Тамия се присвиха, но тя го послуша. Змиорката подаде глава над водата и Алтан видя, че очите й светят в бледа зеленикава светлина. Ето защо качулатият не ги бе последвал. Той знаеше за изхода и бе оставил чудовището си да ги очаква, в случай че му се изплъзнат.
Алтан отново си припомни заклинанието, с което бе блъснал гущера и го произнесе. Енергийното кълбо удари змиорката и я накара да се прибере под водата.
Алтан разбра, че битката му тепърва предстои.
Което бе по-лошо, той се чувстваше като сдъвкан.
Изпрати втора такава магия, която пак цапна хищната риба и я завъртя във водата, но от това тя пощуря още повече.
Тамия извади нож зад гърба му.
— Ще ти помогна! — прошепна.
— Стой, където си — изпъшка младежът. Пот шуртеше от челото му въпреки студената вода наоколо, но успя да вдигна ръце и произнесе заклинание, което бе видял да използва чичо му срещу опасна мантикора, избягала от клетката си.
От пръстите на момчето излезе малка светкавица, която цапардоса змиорката във водата.
Рибата замря и сетне потъна като камък.
Алтан въздъхна и залитна назад, омаломощен.
Тамия го хвана във водата.
— Не е време за сън, малко остана.
Момчето поклати глава, твърде изморено, за да отговори.
Тамия обаче продължи да го крепи и го принуди да направи първо една крачка, а после и още една, докато тя самата пляскаше със свободната си ръка и се мъчеше да не потъне. Алтан чувстваше, че ледената вода сякаш го зове и иска да го обгърне в мрачната си прегръдка, макар постепенно да ставаше по-плитко. Запалената от него светлинка бе угаснала, но въпреки това той усети, че вече не са в тунел, а в устието на река. Отблизо се чуваха вълните на морето.
Накрая стигнаха брега и Алтан се просна на пясъка. Беше му невероятно студено. Чу отдалече, че Тамия го вика и повече разбра, отколкото почувства как тя бута тялото му. Опита да се изправи, за да й помогне, но умората го победи и потъна в сън.
Глава шеста
Новите дрехи на магьосника
Алтан се събуди с усещането за приятна топлина и щом отвори очи, до носа му долетя приятната миризма на печена риба. Той леко се надигна и видя, че Тамия е напалила огън край останките на стар кораб.
— Тежиш като тюлен — каза му тя, — трябваше да те влача от устието дотук.
Младежът смутено благодари, сетне се изправи и погледна гладно към рибата.
— Ще стане скоро — засмя се Тамия, — спокойно.
Алтан кимна, сетне се сепна:
— Пергамента! — и започна да шари из робата си, която цялата бе опесъчена и влажна. Той извади изпод нея свитъка, даден му от черния елф-канцелар. Той изглеждаше в окаяно състояние, но печата в долния му десен ъгъл все още личеше.
— Дано ме приемат — изпъшка момчето.
— Ще те приемат — отговори студено крадлата, — този път и аз ще дойда с теб. Дори барона предполагам ще се заинтересува от историята за чудовище, което убива най-силния гладиатор в историята и един от най-способните магьосници в града.
— Толкова съжалявам за Регън — спомена накара Алтан да наведе глава.
Тамия погледна за миг към морето. Днес то изглеждаше спокойно, а звукът от вълните сякаш опитваше да ги успокои.
— Не обвинявай себе си — накрая каза крадлата, — бях незаслужено груба, като ти се развиках в тунела.
— Беше права — горчиво възрази Алтан, — аз доведох онова нещо при вас.
— Нямало е как да знаеш — успокои го Тамия, — а и да си знаел, вината е на чудовището, а не твоя. Вината е и на черните елфи, че не са предприели нищо след смъртта на чичо ти.
— Срещата ми с тях е след два дни — поклати глава Алтан и внезапно кръвта му се смрази, — ами ако то ни намери отново?
— Надявам се, че няма — колебливо рече крадлата. — Проходът, през който минахме, е неизвестен за повечето хора, а докато стигнем дотук беше още рано и не ни видя никой.
— Качулатият знаеше за него, змиорката бе негова.
Алтан скочи на крака.