— Истинска катастрофа! — нареждаше едно джудже. — Най-хубавия ми кораб се довлачи на трески! Нямаше оцелели да кажат в какво се е разбил!
— Време беше и твоя късмет някога да свърши, Рандолф — отговори един злобен гоблин. — Един кораб за теб не е това, което е за нас, така, че стига се вайка.
Алтан усети неясно безпокойство от новината за разрушения кораб, но нямаше време да проследи разговора, тъй като трябваше да бърза за двореца на барон Раксмаил. Двамата с Тамия бързо стигнаха до мрачната цитадела, около която се усещаше неестествен хлад дори в топлата есенна утрин. По бойниците й се вееха флагове със стилизирана буква „Р“ — на името на управляващия барон.
На входа на цитаделата обаче ги посрещна гледка, която засенчи целия блясък на мрачния замък и направи огромния орк, пазещ вратите му да изглежда като малко дете. Лениво отпуснал се пред двореца стоеше огромен златен дракон, обкръжен от множество зяпачи. Нито Алтан, нито Тамия бяха виждали такова създание, но го познаха незабавно. Никое друго същество в Ралмия нямаше този ръст, тези лапи, тази криле, тези блестящи люспи… или тази красота.
— Какво търси тук — зяпна Тамия, наблюдавайки съществото. Алтан бе твърде смаян от гледката, за да отговори.
— Това е драконът на великия герой Райсил — каза един старец, който благоговейно гледаше съществото. — Могъщият Рилзан.
Самоличността на дракона и връзката му с неговия ездач изуми Алтан не по-малко от присъствието на животното. Райсил и Рилзан, непобедимата двойка, живата легенда на Ралмия — светъл елф, разгромяващ всяко надигнало глава зло на крилете на своя златен дракон. Никой досега не бе успявал да го победи, бил той елф, орк, воин или магьосник.
— Това е нашият шанс! — възбудено каза Тамия. — Дори барон Раксмаил да ни откаже помощ срещу змиевидния, то Райсил не би се поколебал.
Тя задърпа Алтан за ръка и двамата приближиха стража, който вдигна ръка:
— Не по-близо, това да не е цирково животно, че да го безпокоите!
— Ние имаме покана от барона! — каза крадлата и подкани Алтан да подаде пергамента, който му бяха дали в канцеларията. Младия магьосник извади доста парцаливия лист и го подаде на орка.
Зеленокожият го пое.
— Първо това не е покана, а е квитанция за аудиенция — враждебно отвърна зеленокожият, — второ е толкова мръсна, че е направо невалидна. Къпали ли сте се с нея?
Алтан бе силно изкушен да отговори „всъщност, да“, но знаеше, че не е време за шеги.
— Трябва да видим барон Раксмаил — настоя той, — става дума за убийства от свръхестествен характер.
— Тук постоянно стават убийства от свръхестествен характер — не се трогна оркът, — а в момента баронът е зает с присъствието на героя Райсил, пратеник на светлите елфи — в тона на зеленокожия се долавяха едновременно враждебност и страх — елате утре!
— Пусни ги да минат — се чу дълбок, тътнещ глас и тълпата, която се бе насъбрала около звяра, без да обръща внимание на Алтан и спора му със стража, ахна.
Златният дракон се надигна и приближи с една исполинска крачка.
— Чувствам, че тези хора говорят за важен проблем, който ще развълнува и моя ездач. Пусни ги.
— Н-но барон Р-раксмаил нареди… — отговори оркът страж, пребледнял.
— Поемам пълната отговорност — присви очи златният дракон.
Оркът остана без избор.
— Влизайте вътре — грубо каза той на Алтан и Тамия, подавайки им два червеникави билета, — това е знак, че сте пуснати.
Младежът и девойката ги взеха, след което се обърнаха към дракона.
— Благодаря ти — отговори Алтан и се поклони.
— Нямаше да помогна, ако не усещаш истинска тревога в думите ти — отвърна с мъркане драконът. — Самият аз бих искал да изслушам историята ти, но сърцето ме кара да те насоча към моя ездач, Райсил. Но побързайте — драконът сви очи, — усещам някаква заплаха да тегне над вас.
Алтан кимна и влезе заедно с Тамия в замъка, където показваше червените билети на пресрещащите го стражи, първо орки, а после и черни елфи, които с отвращение ги упътваха към тронната зала на барон Раксмаил.
Когато я стигнаха ги посрещна затворена врата, пред която стоеше намусено дребно момче със златисторуса коса и нежните черти на елф. Но липсата на нокти по ръцете подсказа на Алтан, че то не е от рода на черните господари, владеещи Саликарнас.
— Тук ли се влиза при барон Раксмаил? — неуверено попита младият магьосник.