— Баронът говори в момента с моя баща — отговори момчето с кисел тон — и няма време да приема човеци при себе си.
— Важно е — каза Тамия.
— На вас, хората, винаги всичко ви изглежда важно — безсърдечно отговори момчето, — но ние елфите знаем, че това не е така. Така, че ще изчакате баща ми да свърши своя разговор с господаря на отстъпниците.
„Господар на отстъпниците“, учуди се в първия момент Алтан, след което съобрази, че вероятно става дума за барона на черните елфи, които, от гледна точка на светлите, наистина бяха отстъпници.
— Става дума за убийство — опита се да каже Алтан, до голяма степен ядосан от арогантността на младия елф.
— При вас хората, често има убийства — отговори обаче с дразнещо спокойствие момчето, — но това не е голяма беда, тъй като животът ви и без това е лишен от особена стойност.
Алтан щеше да избухне, а Тамия вдигна ръка пред гърдите му.
— Няма какво да преговаряме с него. Просто влизаме в залата. Самият Рилзан каза, че трябва да бързаме.
— Драконът? — очите на момчето се разшириха. — Защо не казахте веднага, че той ви е пратил? Последвайте ме!
Елфът отвори вратата на тронната зала:
— Тате, Рилзан е пратил някакви хора да говорят с теб!
Златният дракон изпрати дребните фигурки на младия вълшебник и крадлата, а сърцето му се сви от лошо предчувствие. Искаше да ги разпита лично, но нещо му подсказа, че няма никакво време за това, а той знаеше, че е разумно да се доверява на предчувствията си. Острото му обоняние долови мириса на непознато животно и зъбите му се оголиха в несъзнателна гримаса. Тълпата от хора се разшумя и неколцина заотстъпваха.
— Ако ви е мил животът, бягайте — изрева драконът и се изправи на крака.
— Какво в името на Прокълнатия… — изруга стражът, но сетне реши, че е по-безопасно в замъка и избяга вътре.
Рилзан надигна глава към морето, за да види как от него изплува най-голямата змия, която бе виждал някога. Тя бе отровнозелена на цвят и с чудовищна, разтворена паст, от която капеше черна отрова.
Рилзан бе чувал легендата за морските змейове, много редки и силни животни, които обаче бяха лениви и се криеха в дълбоките води, събуждайки се само от време на време, колкото да нахранят и после отново да потънат в дълбок сън на морското дъно.
Какво бе разлютило този Рилзан не знаеше, но святкащите му очи подсказваха, че не идва с мир.
Златният дракон не можеше да остави това чудовище да унищожи цял град, дори покварен като Саликарнас.
Той размаха криле, за да се издигне във въздуха и изрева.
Морския змей го видя, изгледа го с немигащите си очи и отвърна с оглушителен съсък.
Глава девета
Дракон срещу змей
— Кой ви е давал разрешение да влизате?
Въпросът бе зададен от навъсен черен елф, който стоеше на сребърен трон, загърнат в лъскав черен плащ. Ръцете му бяха скрити от плътни кожени ръкавици, а пръстите му тракаха по облегалката на трона.
— Казах ти, че не е желателно да ме безпокоиш, Райлин — каза и стоящият до него висок светъл елф. Той беше висок и непривично широкоплещест като за расата си, с дълга руса коса и волево лице, което смътно напомняше това на сина му.
После очите му се спряха на Алтан и Тамия.
— Кои сте?
— Кои са и какво искат няма значение — обади се навъсеният черен елф. — Те нарушиха моя етикет и ще си понесат последствията. Не се опитвай да ме спреш, Райсил.
Алтан за момент изгуби дар слово, когато видя най-великия герой на Ралмия пред себе си, затова не можа да отговори бързо на въпросите, но момчето-елф, което ги бе вкарало в залата извика:
— Рилзан ги е изпратил, татко! Май става дума за някакъв убиец.
Очите на баща му останаха спокойни.
— Щом драконът е преценил, че молбата им е важна, значи е така — той се обърна към новодошлите хора. — Кажете, каква беда ви е сполетяла?
— Ако искаш да им помагаш, това си е твоя работа, Райсил — студено настоя черният елф, който по всяка вероятност бе самият барон Раксмаил, — но това, че нарушиха реда в моя замък е непростимо.
Райсил се обърна към барона с намерението да му отговори, когато отвън се чу първо мощен драконов рев, а после и злокобен съсък.
Вратите на тронната зала отново се отвориха и в нея влязоха още черни елфи:
— Ваше превъзходителство! — извикаха те. — От морето се задава огромно чудовище, гигантска змия! Драконът Рилзан полетя да го пресрещне!