— Трябвало е да ме изчака — за пръв път по време на разговора Райсил изгуби самообладание.
Нещата се развиваха твърде бързо. Алтан отваряше уста и пак я затваряше, не знаейки какво, кога и как да каже. Тамия също изглеждаше объркана от пороя събития, който се случваше.
В този миг замъкът се разтърси от мощен тътен…
Рилзан полетя към змея, който вече бе започнал да руши бедните рибарски квартали с виещото си се туловище. Очите му блестяха с безумен зеленикав отблясък, а челюстите му бяха оголени и готови за удар.
Драконът плесна с криле и избълва струя златист огън към съществото. Пламъците покриха огромната люспеста глава, но не причиниха видима вреда на звяра, който само се отърси от тях и се надигна и щракна с челюсти към нападателя си.
Рилзан леко се снижи в полета си и сграбчи с четири лапи змийската гуша, мъчейки се да удуши огромната твар. Разтворените му челюсти продължаваха да бълват пламъци.
Морският змей обаче бе звяр, по-грамаден дори от златния дракон. Той просто се засили напред. Понесени от инерцията, двете същества пометоха къщите по пътя си, за да се ударят в замъка на черните елфи, който се разтресе целият.
Раксмаил залитна настрани и едвам удържа равновесие, нещо, което не се удаде на Алтан, който изпъшка в мига, в който падна по гръб и после още веднъж, когато Тамия рухна отгоре му.
Светлите елфи останаха здраво стъпили на пода, както и стража-черен елф.
— Какво става тук? — извика злобно барона, изтегляйки изпод плаща си дълга сабя със сложно инкрустирана дръжка.
— Драконът и змеят се бият, ваше превъзходителство! — отговори страж, влязъл току-що в тронната зала. — Вече разрушиха част от замъка!
Баронът застина за миг, отворил уста, след което обаче лицето му придоби каменно изражение.
— Щом рушат замъка ми, убийте ги и двамата!
— Както повелите, бароне — кимна стражът и хукна обратно натам, откъдето бе дошъл.
— Не, Раксмаил — обърна се гневно към него Райсил, изтегляйки широкия си бляскав меч, — ако твоите убийци наранят моя дракон, ще съжаляваш горчиво.
— Не смей да ме заплашваш в собствения ми замък, куче! — изграчи баронът и се хвърли напред. Двете остриета се срещнаха със звън.
— Татко! — извика младият светъл елф.
Алтан и Тамия се изправиха на крака зад гърба му, чиракът на магьосника трескаво се чудеше какво да стори.
— Пипнах те най-после — долетя смразяващо познат глас и от една пукнатина, образувала се на тавана след удара се спусна загърнат в черна роба силует.
През своя дълъг и изпълнен с подвизи живот Рилзан се бе сблъсквал със свирепи противници — химери, хидри, ята грифони, мантикори, други дракони. Никой от тях обаче не бе имал чудовищната телесна маса и сила на морския змей, нито пък неговата невероятна издръжливост. Златният дракон хвърляше всичките си сили към изпълзялото от дълбините създание, но пламъците сякаш само го дразнеха, а раните, които ноктите на дракона нанасяха бяха повърхностни и безвредни. В същото време челюстите на огромната змия щракаха безспир към противника й, като само мълниеносните му рефлекси го спасяваха от ужасна смърт.
Драконът бе успял с върховни усилия да отклони своя уродлив нападател от замъка, в който се намираше неговия ездач, но една трета от него вече бе порутена, а сега страдаха околните къщи. Хората бягаха панически от схватката на гигантските чудовища, а орки и черни елфи ги обсипваха със стрели и копия, които обаче не успяваха да пробият дори люспите им.
Може би затова и не забелязаха грамадната балиста, която няколко трола изтеглиха от подземията на замъка.
Двамата елфи прекъснаха дуела си и се обърнаха към новодошлата змия.
— Това изчадие уби баща ми, Регън Непобедимия! — извика Тамия, а Алтан я придърпа зад себе си, подготвяйки наум някаква магия.
— Какво си ти? — попита високомерно Раксмаил. — Как влезе тук?
— Няма значение кой е — тихо отговори Райсил и завъртя меча във въздуха си. — Стойте настрана от него.
— Героят Райсил — каза змиевидния и отстъпи крачка назад. — Не се месете. Ние нямаме работа с вас.
— Вие? — отговори светлият елф. — И кои сте вие?
— Ние сме един, който е мнозина — изсъска съществото в отговор. — Но няма нужда да ставате наш враг. Интересува ни само човешкото момче.
Вестоносецът погледна с немигащи очи към Алтан.