— Няма да ме получите — отговори младежът и изстреля кълбо светлинна енергия. Змиевидният обаче прегъна тялото си по начин, който на околните се стори за омерзителен, като по този начин избегна удара.
— Ние сме и змеят, който е отвън — продължи да съска чудовището. — Дайте ни момчето и ще се изтеглим!
— Змеят? — вдигна вежди Раксмаил. — Значи ти си докарал това същество да руши имотите ти?
— Чувал съм за вас — ледено Райсил, — змиите убийци, които ходят изправени на два крака. Трябва да сте ме преценили много грешно, ако смятате, че ще ви оставя да похищавате невинни.
Светлият елф погледна за миг сина си, който се оглеждаше трескаво, без да е сигурен какво да направи.
— Райлин — рече баща му — стой настрана.
След това нападна.
Змеят блъсна с огромната си глава златния дракон в гърдите и Рилзан усети как нещо в него изпука. В следващия миг остра болка прониза цялото му същество и той рухна върху една огромна къща, която се разтроши на трески под тежестта му.
Змеят изсъска триумфално и разтвори огромната си паст, спускайки надолу главата си, за да захапе гърлото на дракона.
Рилзан обаче успя някак си да се надигне и собствената му глава потъна в устата на морското влечуго.
Бълвайки пламъци.
Двата звяра се разтресоха в агонията на титаничната битка помежду си, а в същия момент граф Велир, който ръководеше атаката с балистата, процеди:
— Стреляйте!
Змиевидният издаде съскащ звук и отскочи назад тъкмо навреме, за да избегне падащото надолу елфическо острие, което раздроби плочките на пода. Сетне изръмжа, изду гуша и плю киселина към воина — който само се отдръпна и я избегна.
— Отровата ти не може да ме стигне, демоне — хладно каза светлият елф.
— Ти дори не знаеш значението на тази дума — присмя се съществото и се заизвива по безумен начин, все едно плува във въздуха, като не спираше да плюе киселинни храчки, докато не заприлича на пълзяща погибел, дошла не от този свят. Ала Райсил се движеше като танцьор, мечът се извиваше около тялото му и посрещаше всяка атака.
— Много са бързи и са близо един до друг — оплака се Алтан на Тамия, — не мога да използвам магията си!
— Няма ли да направите нещо! — викна Райлин към барон Раксмаил, който бе отстъпил назад. — Поне ми дайте оръжие да помогна на баща си!
— Да направя нещо ли? — баронът наблюдаваше зрелището с мрачна усмивка. — Та това е толкова по-добро от гладиаторските зрелища! Смятам да му се насладя до последно!
Морският змей и златният дракон умираха едновременно, вкопчени в смъртоносна прегръдка — първият горящ отвътре от пламъците на противника му, вторият изпохапан по врата от ужасните отровни зъби на змея. Гигантската стрела на балистата, изстреляна по заповед на черните елфи прекрати мъките им, като прониза едновременно чудовището от дълбините и поваления му противник.
Двете същества потрепериха за миг, а сетне замряха.
— Мисията е изпълнена — злорадо каза граф Велир. — Отивам да докладвам на барона за станалото.
Краят на битката дойде внезапно. Бързите рефлекси на Райсил му позволиха да намери пролука между атаките на влечугоподобното същество и да разполови туловището му, което се разцепи с отвратителен мляскащ звук. От вонящия труп, в който за потресение на наблюдаващите сражението се криеше полуразложено човешко тяло обаче плиснаха мазни черни капки, които опръскаха елфа по слепоочията.
Райсил се вцепени за момент и след това падна на пода като отсечен дъб.
Синът му извика и се затича към него.
Алтан не знаеше какво да каже, само стоеше безмълвен, залят от ужас заради нелепия край на великия воин и погнуса от останките на противника му, които започнаха да се разпадат с неописуемо зловоние. Тамия постави ръка на рамото му.
В залата настъпи тишина. Чуваха се само сподавените хлипове на елфическото момче, което държеше главата на баща си в скута си.
Тогава влезе черният елф, който младежът бе видял до разрушения дом на чичо си.
— Заповедта ви е изпълнена, барон Раксмаил. Чудовищата са мъртви.
Тишината в залата стана още по-плътна. Плачещият Райлин само поклати глава при новината:
— Рил-зан… — сетне отново прегърна мъртвия си баща.
Алтан усети чудовищна празнота в себе си. Само допреди минути златния дракон го бе накарал да потръпне с величието си.