— Заради теб убиха моя баща! Заради теб убиха великия Рилзан! Онези изроди гонеха теб!
Алтан наведе глава, не знаейки как да отвърне. Думите боляха повече от удари с камшик.
Защото бяха верни.
— Успокой се — чу се мекия глас на Тамия, — повярвай ми, знаем как се чувстваш. Змиите убиха и моя баща, а и неговия чичо.
— Някакви жалки хора! — не се успокои обаче Райлин и извади меча от земята. Макар да бе дребничък и слабоват, той размаха меча с неочаквана сила и твърдост.
— Кой го интересуват тия жалки хора!
Лицето на Тамия се изопна.
— Моят баща също бе герой. Не смей да го обиждаш пред мен!
— Ако ще обвинявате някой, нека бъда аз — слабо се обади Алтан, — недейте обижда мъртвите.
— Мъртви заради теб! — продължи Райлин жестоко — И за какво? Защо трябваше татко да си отиде?
— Защото баща ти бе герой — отговори брутално Тамия, — а героите винаги са готови да се жертват за другите. А ти говориш като барон Раксмаил!
Райлин занемя за миг, сетне свали меча на баща си и се огледа в него, сякаш търсеше отговори. В следващия момент той се отпусна на колене и отново заплака:
— Татко… тати… татенце… — мечът падна от отмалелите му пръсти.
Сълзите потекоха и по бузите на Алтан, докато приближаваше ридаещия млад елф:
— Толкова съжалявам — пресипнало каза чиракът и, без да знае какво точно може да направи, постави плахо ръка на гърба на Райлин. Тамия също ги приближи и в един момент тримата се спогледаха през сълзи, а в следващия заплакаха заедно.
Тамия бе първата, която се съвзе. Тя погледна двете момчета и каза:
— Барон Раксмаил подигравателно каза, че можем да направим трупа на сираците. Нека думите му станат реалност. Нека останем заедно. Да се обвиняваме един друг е грешно. Нещо повече, това е предателство. Единствените, които носят вина за всичката тази смърт са змиите. Не знам за вас, но аз няма да се укротя, докато не разбера кои са и не им отмъстя!
Гласът на момичето изплющя така, че момчетата почти подскочиха.
— Влечугите ще страдат, за това, което направиха! — каза обаче после Райлин и вдигна заканително меча си.
Алтан поклати глава. Той си спомни лекотата, с която змиевидният бе избегнал заклинанието му, потресаващия начин, по който се бе нагънало тялото му.
Не искаше да види как Тамия и Райлин последват бащите си.
— Те искат мен — простичко каза той. — Оставете ме и се спасявайте.
Тамия го погледна и в следващия миг му зашлеви един шамар.
Алтан изохка изненадан.
— Искаш да те оставя и да позволя на убийците на баща ми да спечелят? — остро попита крадлата. — Няма да я бъде!
Младежът я погледна:
— Те са много силни, Тамия. Не искам да те наранят.
— А аз не искам да наранят теб! — извика в отговор момичето и страните й поаленяха.
Алтан отвори уста, после пак я затвори.
— Проблемът е — намеси се Райлин, който се бе поуспокоил и се опитваше да възвърне тона си на някой, който гледа отвисоко на ставащото, че не знаем почти нищо за тези създания. Освен че са много жестоки.
— Съществото каза, че е един, който е мнозина — каза Тамия, присвивайки очи. — Какво означава това?
— Черен магьосник — отговори Алтан и другите двама впериха погледи в него.
— Откъде знаеш? — попита Райлин.
— Не знам, а предполагам — вдигна ръце младия вълшебник, — няма какво друго да е. Ужасни същества, които убиват без видима разумна причина, отблъскващи ритуали, призоваване на чудовища… Кобъл ми е говорил малко за черните магове, но обикновено, казваше, обикновено когато става нещо зловещо и без причина, има замесен зъл магьосник.
— Значи трябва да го намерим и премахнем — заключи Тамия.
— Лесно е да се каже, трудно е да се направи — намръщи се Алтан. — Първо, това е само мое предположение. Второ, мислиш ли, че ще е лесно срещу подобен магьосник? Един, който е мнозина? Кой знае колко тела има всъщност и колко чудовища му служат. Как можем да победим такъв враг?
— Баща ми не се страхуваше от магьосници — каза Райлин, — аз също не се боя от тях. Но ти си прав, че трябва да разберем дали догадката ти не е погрешна.
— Как? — погледна го Тамия.
Момчето-елф някак успя да погледне другите двама отвисоко, макар да бе по-нисък от тях.
— Като се допитаме до Оракула, разбира се — каза то.