— Сега искам да проверя кой на какво ниво на защитна подготовка е — продължи Райлин.
— Което ще рече? — попита Алтан.
— Можете ли да се отбранявате от нападател и до колко — раздразнено отвърна момчето-елф.
— И как ще стане това — попита Тамия, прозявайки се.
— Ще си направим примерна тренировка — отговори нетърпеливо Райлин.
— Тоест? — вдигна вежди Алтан.
— Ще се бием! — викна елфът, вече сериозно раздразнен.
— Да се бием ли? — изненада се Алтан.
— Идеята е да знам до каква степен можете да се защитавате — опита се да обясни Райлин, — затова искам да направим тренировъчна схватка, за да имам идея колко струваме.
— С теб? — чиракът на магьосника погледна със съмнение дребничкото русоляво момче. — Ти на колко години си?
— На 30 — отговори хладно Райлин.
— На 30 ли? — изненада се Алтан. — Как така на 30? Изглеждаш на 13.
— Елфите живеем по-дълго и растем по-бавно — отвърна хладно Райлин. — Явно не ти се вярва, че мога да се защитавам, затова ще те помоля да ме удариш.
— Моля? — погледна го Алтан. — Това е много странна логика.
— Не мисля, че това е нужно, Райлин — обади се Тамия.
— Просто го направи — поклати глава синът на драконовия ездач — или те е страх?
— Целият треперя — изправи се Алтан, който все пак бе отгледан като чирака на зверотворец. — Да знаеш, че сам си го поиска.
След това се засили да му удари един шамар. Ръката му мина през празното пространство.
— Хмм, бързо, но с доста излишни усилия — замислено коментира Райлин, който просто се бе привел.
— Аха, ясно — отвърна Алтан, който се почувства глупаво.
— Опитай пак — настоя Райлин.
— Добре — отвърна Алтан и се хвърли към малкия елф. Той обаче просто се отдръпна встрани и го спъна.
Алтан се стовари по очи на земята.
— Достатъчно — извика Тамия и скочи на крака.
— Права си — кимна Райлин, — а и все пак Алтан е… — очите на младия елф се разшириха, когато той видя чиракът да се обръща към него с не особено дружелюбно изражение и разперени пръсти.
— … Магьосник? — довърши Райлин миг преди една сфера лилава енергия да го блъсне в гърдите, отпращайки го няколко крачки назад.
— Поне от теб очаквах повече ум — обърна се Тамия към младия вълшебник.
— Той просто искаше да види колко съм подготвен — невинно се усмихна Алтан.
— Хмм, да — потърка гърдите си Райлин, — във всеки случай си развил подлостта на повечето вълшебници. Така или иначе явно няма какво толкова да те мисля. А теб — обърна се момчето към Тамия.
— Хей, ако я нараниш… — закани се Алтан, но крадлата вдигна ръка.
— Не, не, интересно ми е — девойката се усмихна на Райлин. — Покажи ми как трябва да се защитавам.
— Ами добре — усмихна се младия елф. — Значи обикновено в битка нападат момичетата, тъй като те се считат за по-лесен противник. Застани с гръб към мен — предложи Райлин.
— Добре — кротко отговори Тамия.
— Значи ако се опитат да те хванат от такава позиция — Райлин протегна ръка, с която да обвие тялото на Тамия, а в следващия момент описа пълен кръг във въздуха и се просна в краката на крадлата.
— Ъх — изпъшка Райлин, а Алтан неволно се засмя. Младият елф сетне сви очи и отново погледна Тамия. — Ти вече знаеш всичко това, нали?
— Ако беше си направил труда да слушаш, щеше да си забелязал, че съм дъщеря на гладиатор и като такава сигурно имам някаква обща подготовка. Надявам се си доволен от нивото ни, велики елфе.
— Като за начало — изправи се Райлин. — А сега да тръгваме!
Алтан се опита безуспешно да скрие усмивката си.
Глава дванадесета
Призив
Той беше един от онези опити на Господаря, които можеха да бъдат наречени по-скоро провал, отколкото успех. Не можеше да мине за човек, каквито и дрехи да си слагаше. Змийското в него бе твърде силно и мощно. От човешкото нямаше почти никаква следа.
Може би защото имаше много змийски черти в характера си още преди Казадар да го промени. Не помнеше името си, но знаеше, че се е занимавал с политически убийства, с отрови, със засади. Някой го изпрати да убие и Казадар… кой ли?
Размърда се в съня си, раздразнен, но не можа да си спомни. Нищо. Това така и така не беше важно.
Казадар го хвана, разбира се, а после го натика в една от старите кожи, които сваляше периодично, за да се подмладява. Тогава му се стори отвратително, но въпреки това не се уплаши.